Айви се вгледа изпитателно в приятелката си, но очевидно усети, че в момента не й е до приказки. Затова само кимна.
— Ще донеса няколко пакета от кухнята — рече и се накани да си тръгне, обаче се поколеба за миг-два.
— Сто на сто ще се получи страхотен празник. Тъй че… — Наведе се и погали Кейт по рамото, намигна й. — … чисто и просто му се наслади, окей?
— Окей — отговори Кейт и въпреки внезапно помраченото си настроение неволно се усмихна.
19
Застанала зад тезгяха на „Трите корони“, Тили Флечър точеше бира и наблюдаваше пооределите клиенти. В деня на летния празник в Дарингам Хол кръчмата беше традиционно пълна, защото хората обичаха да завършват веселбата тук. След девет вечерта обаче се изпразваше и обикновено оставаха само онези, които и бездруго затваряха заведението. Затова и гостите вече се брояха на пръсти.
Младата Джаз, която беше с Тили зад тезгяха и миеше чаши с крайно неудоволствие, явно също отбеляза, че е по-спокойно, и й хвърли полупредизвикателен, полуумоляващ поглед.
— Може ли вече да си ходя?
Въпросът изненада Тили.
— Баща ти каза да останеш, докато затворим.
Имаше още достатъчно работа и тя се радваше, че всичко няма да легне на неин гръб.
— Уф, не мога — нацупи се Джаз и едва ли не тресна поредната чаша на тезгяха. — Уговорила съм се да изляза с приятелките си и всичко губи смисъл, ако не се измъкна час по-скоро оттук.
Тили се загледа в Джаз. Беше почти осемнадесетгодишна и всъщност хубавичка, ако човек се абстрахираше от евтините и прекалено впити дрехи и косата, в момента боядисана в ярък и доста противен лилав цвят. А това бяха само външните признаци на промяната, която бе претърпяла напоследък. Симпатичното приветливо момиче отпреди го нямаше вече. Вместо това Джаз беше постоянно вкисната, потенциално агресивна и не даваше дума да й се издума. Така че Тили не разбираше защо баща й Едгар, собственикът на „Трите корони“, я караше да помага в кръчмата. Намусеното лице и нахалното й държане по-скоро вредяха на работата.
— Нямам нищо против да си тръгнеш. — Тили знаеше, че Джаз ще се заинати още повече, ако се опита да я задържи. — Но преди това може би трябва да попиташ баща си дали е съгласен.
Тази уговорка окончателно вбеси Джаз.
— Ще го попитам, ама друг път! И бездруго ми забранява да излизам — заяви толкова високо, че неколцина клиенти се обърнаха. Свали престилката си и я метна намръщено на тезгяха. — Нямам нерви вече, ясно ли е? Работете си сами в скапаната кръчма!
С тези думи се завъртя на пети и влезе в малкия офис отзад.
— Джаз!
Тили се втурна подире й, но момичето вече бе грабнало чантата си и изчезнало навън. Тили видя само как задната врата се затръшна.
Страхотно, няма що! Ядосана и донякъде объркана, тя се върна в голямото помещение. Достатъчно време бе работила като възпитателка, за да проявява разбиране към нерядко трудните тийнейджърски години. Само че Джаз скоро щеше да навърши пълнолетие и поведението й вече нямаше как да бъде извинено с пубертета…
Вратата се отвори и щом видя влизащия около шестдесетгодишен полуплешив мъж с доста ясно изразено коремче, Тили изстена безмълвно. Изчислила си го до секундата, Джаз!
— Здравей, Едгар! — поздрави шефа си и веднага добави: — Ако търсиш дъщеря си, ей сега си тръгна.
Едгар не отговори веднага, но информацията очевидно не го изненада. С въздишка се отпусна на един от високите столове до тезгяха.
— Ох, мътните я взели! — каза и посочи към бара зад Тили. — Я ми налей едно уиски!
Пресуши на един дъх чашата, която Тили му поднесе, и се намръщи.
— Направо не знам какво да правя — въздъхна дълбоко мъжът. — Джаз е толкова своенравна, откакто се мотае с тия момичета от Фейкънхам. Не й влияят добре. Все е навън, почти не я виждам. А когато й забранявам да излиза, чисто и просто бяга от къщи.
Тили му съчувстваше. Беше сам с Джаз, понеже жена му го беше напуснала преди шест години и вече живееше в Канада с новия мъж и новото си семейство. Освен това Едгар работеше като вол, ръководеше голяма пивоварна край Кромър, която беше негова наред с „Трите корони“ и други две кръчми в околните села. Може би затова бе забелязал твърде късно, че дъщеря му полека-лека се изплъзва от опеката му. Според Тили развитието на момичето наистина будеше опасения. Наскоро, след ужасната буря, Джаз отсъства дори цели два дни и не пожела да изплюе камъчето къде се е губила. А че днес изобщо се появи на работа, направо граничеше с чудо.
— Това е само фаза — въпреки това го успокои Тили. — Положително скоро ще се вразуми.