Мъжът отвори уста, но преди да каже каквото и да е, блондинката застана между него и тезгяха и се усмихна любезно на Тили.
— Тогава бихме желали да останем за една нощ. Две стаи, ако не ви затруднявам?
Също американка, е, поне малко по-учтива, помисли си Тили, но намери усмивката на жената твърде мазна.
— Не, ни най-малко — отговори и се запита кои ли са тези хора и какво ги е довяло точно в Салтърс Енд.
— Ще донеса багажа — изръмжа мъжът и излезе от помещението, докато жената, която се представи като Сиена Уокър, попълни адресните карти. Тили тъкмо й връчи ключовете, когато мъжът се върна с два скъпи на вид куфара на колелца.
— Ще ви покажа стаите — каза Тили и погледна Едгар, който кимна и зае мястото й зад тезгяха. После пое по тясното стълбище към втория етаж, където бяха стаите за гости.
— Хубава е — констатира Сиена Уокър, след като огледа едната стая, но не й пролича дали говори искрено.
— Ако искате да хапнете, още известно време ще бъда долу и мога да ви приготвя нещо — каза Тили.
Американката кимна и благодари, а когато Тили се накани да си тръгне, я задържа.
— О, нали наблизо има замък? Дарингам Хол, струва ми се?
Тили кимна.
— Да не сте дошли да го разгледате?
— Не, не идваме за това — сопна й се мъжът, който според информацията, дадена от придружителката му, се казваше Питър Адамс и в същия момент влезе с двата куфара. Това, че трябваше да ги мъкне нагоре по стълбите, очевидно му развали още повече настроението.
Аха, рече си Тили, макар да беше вече решила, че двамата не са обикновени туристи. Тук често идваха такива, най-вече англичани или европейци от континента, а доста по-рядко американци. Само че мъжът и жената изглеждаха прекалено… напрегнати за отпускари.
Тили повдигна вежди и отвори уста да им пожелае приятен престой в Салтърс Енд, когато блондинката пак заговори.
— Тук сме, защото издирваме някого — поясни с усмивка, с която явно целеше да извини неучтивия си спътник. — Всичко обаче се оказа доста по-трудно, отколкото си мислехме, и не сме стигнали доникъде.
Поколеба се за миг-два, сякаш не беше сигурна дали изобщо си струва труда да обяснява. После извади от дамската си чанта снимка и я подаде на Тили.
— Ето, този мъж е…
— Бен! — Тили се втренчи в снимката, след това в двамата американци, които се изненадаха не по-малко от нея.
— Искате да кажете, че е тук?
Сиена погледна Питър Адамс, който моментално я изтика грубо встрани и сграбчи Тили за рамото.
— Къде е?
Самата Тили обаче бе толкова стъписана, че не отговори. Ама, разбира се, помисли си. Ето че всичко си дойде на мястото. Двамата бяха американци, също като Бен. А името Сиена бе записано на бележката, за която й разказа Кейт.
— Къде?
Питър Адамс очевидно бе изгубил търпение — ако изобщо притежаваше такова, — понеже я стисна силно и леко я раздруса.
— Хайде, кажете де!
— Той… живее у нашата ветеринарна лекарка.
— Какво? — възкликнаха почти в един глас американците и мъжът пусна Тили.
— Не може да бъде! — изригна той. — Издирваме го из целия проклет остров, пък той се забавлява с някаква жена? Ако няма наистина основателно обяснение, ще…
— Загубил е паметта си — вметна Тили и сви рамене, а Питър Адамс замлъкна и двамата със Сиена отново се вторачиха изумени в нея.
— Е, това… обяснява всичко — каза мъжът и Тили като че ли забеляза на лицето му облекчение. Само след миг обаче укорителният израз се върна.
— Как се е случило?
С няколко думи Тили им описа каквото знаеше. Сиена Уокър кимна.
— Окей. И къде живее тази лекарка?
Явно не искаше да губи време.
— Кейт има къща непосредствено зад кабинета — отговори Тили, а после добави: — Но сега няма да заварите никого там. Кейт и Бен са на празненство и със сигурност ще се приберат много късно.
Тази информация мина покрай ушите на Питър Адамс.
— Тогава ще отидем там, където са в момента — изръмжа той и метна сърдит поглед на Тили, все едно тя беше виновна, че не може да говори на мига с Бен.
— Опасявам се, че е невъзможно — настоя тя. — Двамата са на пролетния бал в Дарингам Хол. А там се влиза само с покана. Ще се наложи да почакате, докато се върнат.
Питър Адамс се усмихна язвително.
— Така ли? Само с покана? Е, ще видим. — Вдигна куфара си и погледна спътничката си, без да обръща повече внимание на Тили. — Ще занеса набързо багажа в стаята и тръгваме.