С тези думи изчезна в коридора, а малко по-късно се чу хлопването на съседната врата.
— Простете, той понякога не улучва верния тон — каза Сиена Уокър. — Наистина ни помогнахте много. А сега бихте ли ме извинили…?
Посочи към вратата, Тили схвана намека и излезе.
Едва по стълбите надолу си даде сметка, че изобщо не е попитала двамата за взаимоотношенията им с Бен. Очевидно беше важен за тях, след като го издирваха лично, а мъжът май бе по-силно емоционално обвързан с него. Въпреки това Тили не изключи вероятността хубавата блондинка да е жената на Бен.
Със свито сърце си помисли за Кейт, която напоследък изглеждаше толкова щастлива и безгрижна. Бен означаваше за нея много повече, отколкото бе готова да признае, затова щеше да изпадне в истински шок от такава новина. Имаше голяма разлика между това да знаеш на теория, че Бен има минало — и да се конфронтираш с него, заставайки лице в лице със Сиена Уокър.
А аз дори не мога да я предупредя, рече си Тили, като се сети за забраната на лейди Илайза да се влиза на бала с мобилни телефони. С нещастна въздишка се върна в кръчмата и смени Едгар зад бара.
20
— Въобще не бях забелязал целия този разкош — каза Бен и обгърна с поглед просторната музикална зала, в която пролетният бал беше вече в разгара си. Беше най-голямото помещение в партера на замъка, затова и празненството бе съсредоточено предимно там. Но цялата анфилада в южното крило, както и терасата бяха също отворени за гостите. Навсякъде цареше оживление.
— Според мен е от светлината — предположи Кейт и посочи двата полилея на тавана, които осияваха не само мънистата от шлифовано стъкло, окачени на тях, но и всичко останало — златните орнаменти на скъпите текстилни тапети, полираните повърхности на мебелите и искрящите накити на присъстващите дами. В ъгъла струнен квинтет свиреше класическа музика, под чиито звуци няколко двойки танцуваха на разчистения паркет, докато други стояха встрани от него, разговаряха и чакаха да отворят богатия бюфет, който бе подреден в съседната трапезария.
— Светлината ли? — Бен се подсмихна. — Май по-скоро е от цялото това разточителство.
И посочи незабележимо с брадичката си една от сервитьорките, която точно минаваше покрай тях, понесла табла с кристални чаши и облечена в класическите за персонала цветове: черно и бяло — та дори с колосано дантелено боне.
— Днес хората не се обличат така, нали?
Кейт се засмя.
— Не. Идеята пак е на лейди Илайза. Но на хората им харесва.
Точно както и на Кейт. Тя идваше на бала още от малка. Тогава заедно с Айви, Зоуи и Анна и под надзора на Тили получаваха разрешение да присъстват само за час-два на празненството, на което Дарингам Хол за една вечер засияваше със стария си блясък. Ала може би точно затова всичко й се струваше тъй вълшебно. Просто обожаваше атмосферата, усещането, че се е пренесла в друга епоха, когато дамите в дълги вечерни рокли и кавалерите в смокинги са се разхождали из високите, обзаведени със скъпи старинни мебели помещения. Сигурно така е било на времето, когато такива празненства са определяли облика на светския живот в провинцията.
За разлика от нея Бен май не беше съвсем наясно какво да мисли за всичко наоколо и го наблюдаваше с един вид дистанцирано удивление. А Кейт почти не откъсваше очи от него, понеже той се вписваше невероятно добре в обстановката. Смокингът под наем не само подчертаваше високия му ръст и широките рамене, но и придаваше аристократизъм на лицето му. Тази вечер без усилие минаваше за перфектен английски джентълмен и погледите на останалите гостенки доказваха, че не само Кейт го смята за привлекателен.
— Имаш цял куп почитателки — прошепна му тя, когато няколко млади жени пак се обърнаха към тях и си зашушукаха. — Май не биваше да ти вземам смокинг.
Бен се подсмихна и се загледа в тревистозелената шифонена рокля с изящна кройка, купена по време на последното й пазаруване с Айви в Лондон.
— Те обсъждат не мен, а теб. Нищо чудно в момента да се ядосват, че тази вечер ги засенчваш.
Комплиментът я обля с топла вълна на щастие и Кейт го улови под ръка, защото изпита непреодолимо желание да го докосне.
— О, ама ти си можел да бъдеш самото очарование — подразни го, което задълбочи усмивката му.
— Сигурно е от костюма — отвърна и Кейт потъна в бездната на сияещите му сиви очи, които не се откъсваха от нейните.
Съзнаваше, че по всяка вероятност й личи какво изпитва към него, ала точно сега това й беше абсолютно безразлично, защото можеше да мисли само за едно: колко доволен изглеждаше Бен.