Выбрать главу

Така че ако питаха нея, старата дама можеше спокойно да остане в стаята си — Кейт нямаше да страда от отсъствието й.

Айви извърна очи от Оливия и сви рамене.

— Е, какво пък толкова! — изрече и оптимистичната усмивка се върна на лицето й. — Ей сега ще се втурнат към бюфета и моментално ще загубят интерес към нея.

Като по даден знак музикантите спряха изпълнението и застаналият в центъра на дансинга сър Рупърт се прокашля.

И той бе облечен в смокинг, а достолепната осанка, прошарената коса и също така изцяло прошарената брада му придаваха вдъхващ уважение вид. Но авторитетът, който излъчваше, беше по-скоро вроден, тъй като благодарение на приветливия си и сдържан характер сегашният баронет на Дарингам Хол беше сред най-симпатичните хора, които Кейт познаваше.

— Драги приятели — произнесе той с благозвучния си глас, — радвам се, че и тази година толкова много хора откликнаха на поканата ни. За нас е голяма чест да ни гостувате в Дарингам Хол и се надяваме да се чувствате добре. — С ръка посочи отворената портална врата към трапезарията. — Така че заповядайте, опитайте от ястията, които сме приготвили за вас.

Графът на Лестър, добър приятел на сър Рупърт, който стоеше съвсем близо до Кейт и Бен, вдигна чашата си и извика:

— За здравето на семейство Камдън от Дарингам Хол!

Правеше го всяка година, а гостите и този път пиха наздравица със сър Рупърт или изръкопляскаха, за да благодарят за поканата, преди повечето от тях да се запътят към бюфета.

— Това не е ли в разрез с изискания стил? — поинтересува се Бен, който заедно с Кейт остана на мястото си и продължи да наблюдава танцуващите двойки. Оливия вече не беше сред тях, навярно младият лорд бе използвал словото на сър Рупърт като шанс за бягство. — Самообслужване в тази обстановка? Нямаше ли да е по-подходяща истинска галавечеря?

Кейт се засмя.

— О, да, бюфетът всеки път е трън в очите на лейди Илайза. Би предпочела вечерята да се сервира на маса. Само че сър Рупърт не е съгласен, понеже при толкова много гости това би нарушило общоприетите норми. Все пак не сме в Бъкингамския дворец, обича да казва той. За което според мен лейди Илайза дълбоко съжалява.

Бен поклати глава.

— Тя си пада мегаломанка, а?

— Зависи как ще го погледнеш — отвърна Кейт. — Като дъщеря на графа на Клайд е от висшата аристокрация. Според Айви баба й до ден-днешен не е преглътнала напълно факта, че чрез брака си със сър Рупърт, така да се каже, се е озовала по-ниско в социалната стълбица. Като баронет той е „само“ член на провинциалната аристокрация и далеч под положението на брат й, който днес носи титлата граф, а навремето дори е бил в Камарата на лордовете. Мисля, че Айви е права. Може би затова лейди Илайза е… с толкова тежък характер.

Бен май не повярва, че това може да е причината за лошото настроение на старата дама.

— Тогава защо се е омъжила за сър Рупърт?

Кейт го погледна.

— Разправят, че била страстно влюбена в него — каза и за пръв път прояви някакво разбиране към бабата на Айви. И си помисли, че също би била готова на компромиси в името на любовта.

Бен само изсумтя и като че ли не пожела да се задълбочи в темата.

— Гладна ли си? — попита я и сложи длан на гърба й, плъзна пръсти по тънката рокля, от което през тялото на Кейт преминаха приятни тръпки.

На моменти се плашеше от интензивността на реакциите си спрямо Бен. Досега не й се беше случвало, налагаше си да не умува излишно, а да се наслаждава на настоящето.

— Не — отговори на въпроса му и отвори уста да го подкачи, че е гладна единствено за него.

Само че тъмнокосият мъж, който внезапно изникна пред нея и я поздрави с едва загатнат поклон, й попречи.

— Рей! — възкликна изненадано Кейт, щом позна бившия си съученик Реймънд Бърк. — Не знаех, че си се върнал!

След училище беше загубила връзка с него, но добре помнеше как Айви наскоро спомена, че междувременно се е преместил да живее в Единбург.

— На гости съм у татко — поясни той с усмивка. — Но се надявах да те срещна тук.

Светлосините му очи сияеха точно както на времето, когато Кейт беше на шестнадесет и невъобразимо влюбена в него — докато не научи, че готиният Реймънд не държи много-много на верността и няма нищо против да се натиска и с други момичета, когато тя не е наблизо. Кейт веднага скъса с него и макар оттогава да бяха минали повече от десет години, фактът, че го беше зарязала, май още не му даваше мира, понеже флиртуваше с нея всеки път, когато се срещнеха.