— Може ли? — попита и й протегна подканящо ръка, за да я отведе на дансинга.
Кейт беше раздвоена. Поначало предпочиташе да остане с Бен, но пък нищо не пречеше да потанцува с Рей, не й се искаше да го засегне. Затова вдигна ръка, за да я сложи в дланта на Рей. Бен обаче не позволи, посегна към ръката й и я дръпна надолу.
— Съжалявам, но Кейт току-що ми обеща да ме разведе из градината — заяви и въпреки че се усмихваше, в очите му проблеснаха предупредителни искри, които не убягнаха на изненадания Рей.
— А, така ли. — Очевидно му стана ясно, че Бен не е случайно до Кейт. — Мда, обещанията трябва да се изпълняват — додаде и сви рамене. — Тогава може би по-късно.
Когато отмина, Кейт повдигна въпросително вежди.
— Не знаех, че толкова напираш да разгледаш градината.
— Нито пък аз — призна Бен, а когато се спогледаха, Кейт прочете в очите му нещо, от което сърцето й запрепуска. — Ела.
Все още я държеше за ръка и я потегли подире си през Синия салон в съседство с музикалната зала, а оттам през отворените остъклени крила на вратата — към терасата, опасваща почти цялата задна страна на сградата.
И тук имаше хора, но само в ярко осветената зона, граничеща непосредствено със Синия салон. Малко по-надолу, в края на терасата имаше няколко осветителни тела, но беше много по-тъмно и интимно. И точно това място, изглежда, търсеше Бен, понеже изобщо не забеляза Дейвид и Анна, които стояха отвън с група свои връстници и им кимнаха, а се насочи право към безлюдната зона от терасата. Спря под един от издадените горни балкони и привлече Кейт към гърдите си.
— Бен — прошепна тя, разкъсвана от желанието незабавно да усети устните му върху своите и гласа на разума, който я предупреждаваше, че мястото е неподходящо за нежности. Все някой можеше да ги види.
Само че Бен както винаги не обърна никакво внимание на опасенията й, а с усмивка затегна хватката, притисна я още по-плътно до себе си, докато устните му се озоваха само на милиметри от нейните.
— Най-добре да свикнеш с факта, че ще те целувам, когато пожелая, Кейт Хъкли — каза и покори устата й толкова страстно и същевременно нежно, че на Кейт не й остана нищо друго, освен да допре ръце до жилетката на смокинга му и да отвърне жадно на целувката.
О, боже, толкова го желая, помисли си и усети как съпротивата й се стопи. Изведнъж я обзе пълно безразличие какво ще си помислят другите и се прилепи до Бен, а когато взаимното им желание лумна като пожар, дишайки тежко, се откъсна от него.
За миг потъна в бездната на сивите му очи, после се засмя на себе си и на мисълта колко откачено е всичко. Ако преди броени седмици някой й беше казал, че пред очите на всички ще се целува страстно с мъж на терасата в Дарингам Хол, най-вероятно би му се изсмяла. Беше… шокиращо. Лудо. И просто прекрасно.
Защо точно Бен, мъжът, за когото знаеше толкова малко, събуди толкова много у нея? В негово присъствие се чувстваше жива, сякаш бе открила нещо, за което дори не подозираше, че й липсва. И което в никакъв случай не искаше да загуби.
— О, не е проблем да свикна — каза. — И все пак по-добре да не го правя, нали?
Усмивката на Бен угасна и на лицето му се изписа несигурност. Рязко я пусна и се обърна гърбом, излезе от прикритието на балкона и се приближи до ръба на терасата.
— Бен? — промълви със свито гърло Кейт, понеже реакцията му я изненада и донякъде я уплаши. Тутакси съжали за необмислените си думи. Беше ги изрекла само защото мисълта, че един ден навярно ще си тръгне, бе толкова трудно поносима.
— Искам го — увери го припряно. — Но…
— Кейт — прекъсна я той, а когато пак се обърна към нея, несигурността му бе отстъпила място на решително изражение, което разтуптя сърцето на Кейт и я изпълни с надежда. — Не зная много за себе си, но със сигурност няма да те…
— Бен!
Викът, огласил терасата, стресна и двамата и в първия момент Кейт реши, че Дейвид, който тичаше към тях с широки крачки, може би е видял целувката им и иска да й подхвърли в тази връзка. Само че цялото му внимание бе насочено не към нея, а към Бен, щом стигна до него, грубо го изтласка встрани и двамата се проснаха на терасата.
Частица от секундата по-късно нещо тежко се сгромоляса непосредствено до тях и се пръсна на хиляди късове.
21
Всичко стана толкова набързо, че на Кейт й трябваха миг-два, докато проумее случилото се. Нещото, което лежеше пред тях на парчета, със сигурност беше една от каменните фигури, украсяващи балюстрадата на горния балкон. И се беше стоварила точно на мястото, където Бен стоеше допреди секунди, така че главата му вероятно щеше да е в същото състояние като строшената фигура — ако Дейвид не го беше изблъскал оттам.