— К’во искаш бе, дъртак такъв?
Арогантният й въпрос бе почти заглушен от следващия гръмотевичен тътен, затова Бен се наведе към нея — и смръщи чело. Не беше стопроцентово сигурен, но май видя около носа й следи от бял прах. Пък и изглеждаше някак… превъзбудена. Надрусана.
Лицето му потъмня, щом си даде сметка, че сигурно затова бяха спрели на уединения път. Бяха смъркали кокаин и не искаха да ги безпокоят. Не беше ясно дали бяха решили, че в тази буря никой няма да мине оттук — или бяха взели решението под въздействие на наркотика.
Във всеки случай идеята не беше добра. Като по-млад, Бен бе допускал достатъчно грешки, за да го знае. В крайна сметка обаче това не го засягаше. Важно бе само едно нещо.
— Бихте ли продължили? Така преграждате шосето.
— Тъй ли? Ами ако не го направя?
Блондинката пак прозвуча агресивно, измери го с провокативен поглед и Бен полека-лека изгуби търпение. Не стига, че заради глупавата повреда на джипиеса не можеше да каже със сигурност дали е на прав път, но и беше мокър до кости и принуден да се разправя с инатливи, надрусани тийнейтжъри. Това вече беше прекалено. Наистина.
Избърса лицето си от дъждовната вода и сложи длан върху покрива на колата.
— Ако искате, може и да си останете тук — каза без следа от учтивост и посрещна погледа на шофьорката с ледено изражение.
При други обстоятелства би пуснал в ход чара си, защото при жените целта често се постигаше по-бързо с усмивка. Само дето в случая нямаше никакво желание за усмивки, затова посочи отбивката, която забеляза на няколко метра по-нататък.
— Но тогава спрете колата си ей там и ме пуснете да мина. Бързам.
Най-късно при тези думи нюйоркските му служители биха изпълнили казаното — понеже го познаваха достатъчно добре, за да знаят кога чашата е преляла. Блондинката обаче явно не се трогна. Обърна се към другите в колата и им каза полугласно нещо, което Бен не можа да чуе заради плющящия дъжд. Сетне блъсна с все сила вратата навън, така че той се принуди да отскочи бързо встрани, за да не бъде ударен, и слезе от колата. Другата врата също се отвори и миг по-късно и петте момичета му препречиха пътя.
— Ей, човек не може да дръпне едно козче на спокойствие! Т’ва шосе да не е само за теб и за луксозната ти таратайка, скапаняк такъв!
Изрусената направи крачка към Бен, но той не отстъпи. Какво си въобразяваше тая хлапачка — че ще го уплаши ли?
— Искам просто да мина — повтори и издържа погледа на младата жена, която вече бе застанала точно срещу него. И тя беше вир-вода, но като че ли изобщо не го усещаше, пък и приятелките й очевидно пет пари не даваха, че дрехите им — евтини, силно впити боклуци — бяха залепнали за телата им. Вместо това всички бяха вперили очи в него и никоя не се усмихваше.
Бен въздъхна вътрешно. Ей богу, с всяка изминала минута положението ставаше все по-неприятно.
— Вижте какво, наистина не търся скандали — рече и въпреки раздразнението се постара да запази спокойствие.
Нима тези момичета не можеха да проявят малко разум и чисто и просто да го оставят да продължи по пътя си?
Изрусената се обърна към приятелките си, сякаш за да се презастрахова. След това насочи доволния си, едва ли не триумфален поглед отново към Бен.
— Ти може и да не търсиш, тъпако. За разлика от нас — заяви и с такава сила заби юмрук в стомаха му, че той не можа да си поеме дъх от изненада.
2
Тоби вдигна глава и изръмжа — тихичко и гърлено, сякаш навън бе дочул нещо, събудило подозрението му, а коленичилата до него Кейт неволно се усмихна. Нямаше представа какво би могло да привлече вниманието на еърдейл териера — навън от доста време насам бушуваше лятна буря, а трясъкът на гръмотевиците и тракането на прозоречните капаци, блъскани от вятъра, бяха прекалено силни за слуха на Кейт и заглушаваха всички други шумове. Но самият факт, че Тоби реагира, беше вече добър знак.
— Жизнените му сили май се завръщат.
Кейт се изправи и се усмихна на Аманда Арчър, която седеше в кресло досами кучешката постелка пред камината.
— Мисля, че скоро ще се съвземе.
— Сигурна ли сте?
Старата дама като че ли още не можеше да повярва, защото погледът й бе все още угрижен. Кейт я разбираше: преди няколко часа, когато дойде да прегледа Тоби, го завари в плачевно състояние. Веднага забеляза симптомите на отравяне, така че трябваше да вземе незабавни мерки, за да го спаси. За щастие той се повлия добре от лечението и категорично прескочи трапа.