— Няма проблем, стига да не се отдадеш на буйни танци.
На лицето на Дейвид грейна усмивка, ала Кейт забеляза, че не е лъчезарна както обикновено. Значи все пак не беше в състояние просто така да отхвърли твърдението на майка си. Ето че избегна и погледа на Анна, само й кимна, преди да тръгне.
От изблика на Оливия до този момент Анна мълчеше, без да откъсва очи от Дейвид. И сега го проследи със сериозно лице, докато той не се скри зад ъгъла на замъка, запътен към един от страничните входове.
— Анна, всичко наред ли е? — запита Кейт приятелката си и по трепването й разбра, че мислите й са някъде много далеч.
— Да, да — отвърна нервно тя и се овладя с усилие. — Ами… и аз ще се върна вътре.
Влезе забързано в залата и остави Кейт и Бен сами на терасата.
— Горе-долу както преди, само дето сега наистина сме на спокойствие — отбеляза Кейт и придърпа Бен пак под издадения балкон, че да не вземе все пак да му падне нещо на главата. — Изплаши ме до смърт. — И посочи ръката му. — Боли ли те още?
Бен обаче изобщо не я чу, явно зает с мисли за случилото се след инцидента с фигурата.
— Ралф Камдън наистина е за съжаление. — Поклати глава и в гласа му се долови нотка на съчувствие. След това попита: — Ами ако е вярно? Имам предвид, ако Дейвид не е негов син?
Кейт тръсна глава.
— Оливия го каза само за да уязви Ралф — заяви още веднъж, за да разсее всяко съмнение, но после въпреки всичко се замисли. — Не зная… Дейвид е единственият наследник на титлата от поколението си. Ако нещо се обърка, вероятно ще я получи Тимъти.
— Който също би могъл да създаде деца — подхвърли Бен.
— Невъзможно — опонира му Кейт и се усмихна. — Той… не се интересува от жени.
Че Тимъти е гей, знаеха всички. И го приемаха, даже лейди Илайза, макар че той никога не говореше за това и нито веднъж не бе довел свой партньор в Дарингам Хол. Тъй че запазването на рода зависеше от Ралф и Дейвид.
Кейт поклати глава, понеже пак се сети за скандала, провокирал всичките тези размисли.
— Думите на Оливия преливаха от омраза! Май никой от нас не си е давал сметка колко проблемен е бракът на двамата.
Бен се намръщи.
— Не останах с впечатление, че лъже — каза и обви ръце около Кейт, притегли я към себе си. — Но това в крайна сметка не ни засяга.
Мен обаче ме засяга, помисли си Кейт. Тя приемаше семейство Камдън като свое и техните кризи бяха и нейни. Ала все пак в този момент й беше по-важно да бъде в обятията на Бен и това върна усмивката й.
— Впрочем какво се канеше да ми кажеш, когато камъкът ни прекъсна? — попита и усети как сърцето й заби като лудо, когато пак видя решителния израз в сивите му очи.
— Че никога няма да те изоставя, Кейт. Каквото и да се случи — каза той и я целуна, сякаш за да скрепи думите си с целувката.
В първия момент Кейт не можа да проумее казаното, след това обаче внезапно почувства лекота, все едно някой бе свалил товар от раменете й. Ако Бен говореше сериозно, значи въпреки всичко имаха шанс и бъдещето, за което даже не смееше да си помисли, отведнъж й се стори изпълнено с надежда.
Щастливо обви ръце около врата му и отвърна на целувката, без да й пука, че все още бяха на терасата на Дарингам Хол и балът зад тях отново се вихреше с пълна сила.
Докато някой зад тях не се прокашля.
— Никак не ми се щеше да ви безпокоя — каза Айви с крива усмивка, — но имаме проблем.
Последното го изрече толкова сериозно, че Кейт разтревожено наостри слух.
— Да не би нещо с Дейвид? — попита, предполагайки, че проблемът е медицински.
Айви обаче поклати глава и се обърна към Бен.
— Мисля, че е по-добре да дойдеш с мен. — Стрелна с очи първо Кейт, а после пак Бен. — Току-що дойдоха двама души, които твърдят, че те познават. Настояват незабавно да разговорят с теб.
Бен се вторачи в Айви, все едно бе видял призрак.
— Познават ме?
Айви кимна.
— Поне така твърдят. Или са откачалки, които са се объркали… Единият дори направо си изглежда ненормален. През цялото време се заканва да провали празненството, ако не те заведем при него. Тъй че най-добре да изясним час по-скоро въпроса.
Бен не чака втора покана и с широки крачки прекоси терасата, а Айви и Кейт подтичваха, за да не изостанат от него.
Докато си пробиваха път през гостите, Кейт се бореше с буцата в гърлото си, която й пречеше да диша. Бен беше казал, че каквото и да се случи, нищо между тях няма да се промени, и тя отчаяно се вкопчи в тази мисъл. Ала мъчителното чувство, че ще го загуби, ако възстанови паметта си, просто не изчезваше.
Още отдалече чуха гръмки гласове, долитащи от голямото фоайе, а когато влязоха там, завариха Къркби, въвлечен в спор с тъмнокос мъж, застанал заплашително срещу него. Което изглеждаше донякъде комично, понеже Къркби стърчеше най-малко с една глава над мъжа и беше доста по-снажен. Което обаче не беше никаква спирачка пред гнева на непознатия.