— Ще повторя, за да си го запишеш, Квазимодо: Изобщо не ми дреме за тъпия дрескод, разбра ли? — изригна той. — Сега ще ме пуснеш вътре да поговоря с приятеля си! Или така ще се развикам, че ще срутя цялата ви лъскава барака, а той ще ме чуе и сам ще дойде тук. Ясен ли съм?
— Съжалявам, сър, но както ви казах вече няколко пъти: щом нямате покана, не мога да ви позволя да влезете — заяви спокойно Къркби и не отстъпи нито на сантиметър. Щеше да брани вратата с тялото си, Кейт беше сигурна в това.
Само че изобщо не му се наложи, защото мъжът ги забеляза и когато погледът му падна върху Бен, лицето му чувствително се проясни.
— Бен! Слава богу! Вече си мислех, че те държат тук като заложник! — Понечи да се втурне към Бен, но се спря и го изгледа скептично. — Ъъъ… нали знаеш кой съм? Жената в кръчмата каза, че нищо не помниш.
Зачака реакция, Кейт също не сваляше очи от лицето на Бен, напрегнато следеше всяко потрепване.
— Пийт.
Гласът на Бен прозвуча някак невярващо, не като въпрос, а като констатация.
Тъмнокосият мъж изръкопляска.
— Точно така, мой човек! Знаех си, че в никакъв случай няма да ме забравиш! — извика и прегърна Бен, после ухилено посочи смокинга. — Ама какви са тия дрехи, ти сериозно ли? Какво са направили с теб, да не са ти промили мозъка?
— Бен! Толкова се радвам! Не можеш да си представиш колко се безпокояхме за теб — намеси се и русата жена, която стоеше близо до входа.
Кейт не й беше обърнала внимание, защото се беше съсредоточила върху мъжа. Сега обаче навакса пропуснатото и волю-неволю отбеляза, че жената е много хубава и елегантна. Дано не беше…
— Сиена — продума Бен и тя също го прегърна.
Кейт усети как буцата, притискаща отново гърдите й, натежа с няколко центнера.
— Бен? — попита, защото вече не издържаше, и преглътна, когато той се обърна към нея. — Значи… пак си спомняш?
Нямаше нужда да пита, видя го в изражението му, внезапно пак сурово и отблъскващо — точно както в началото, когато лежеше в болницата.
Той кимна, а лицето му се затваряше все повече и повече, докато обхождаше с поглед голямото фоайе, и отново се превърна в непроницаемата маска от първите дни. Когато насочи пак очи към нея, тя не откри в тях и следа от онова, което сякаш бе видяла в тях преди броени минути на терасата.
— Аз съм Бенедикт Стърлинг — каза Бен и изкара въздуха от дробовете си. — И дойдох тук от Ню Йорк, защото имам неуредени сметки със семейство Камдън.
22
Всичко си дойде на мястото. Отведнъж — точно както бе предрекъл доктор Стивънс в болницата на Кингс Лин. В момента, в който видя Питър, стената, зад която бяха затворени спомените му, внезапно изчезна. Възвърна паметта си, достъпа до информацията за себе си и своя живот, които седмици наред бе търсил напразно. Сега вече знаеше — най-сетне.
Когато си представяше този миг през изминалите седмици, неизменно си мислеше, че ще се почувства щастлив и облекчен. Вярваше, че тогава всичко ще бъде наред.
Само че не стана така. Напротив. Сякаш повторно се събуди в кошмар, този път дори по-объркан. Тъй като хората, в чийто дом гостуваше и които му даваха опора през последните седмици — които постепенно му бяха станаха симпатични — бяха именно хората, причинили толкова болка на майка му. А жената, при която живееше и която бе допуснал твърде близо до себе си, бе част от този свят, погрешно смятан от него за приятелски настроен.
Гледаше Кейт и част от него — тази, която преди малко бе готова да й обещае всичко — жадуваше да отиде при нея и да я прегърне, защото изглеждаше толкова уплашена. Но другата, по-силната част тълкуваше точно това като знак, че поддържа семейство Камдън, а не него. Разбира се, че поддържаше тях, и затова той трябваше да бъде нащрек. А пък не беше нащрек по времето, в което не можеше да си спомни миналото си, и това го бе направило уязвим. Слаб…
— Бенедикт Стърлинг? — Айви проговори първа, защото другите все още изглеждаха твърде изненадани от изявлението на Бен, за да реагират. Тя смръщи чело. — Името ми се струва познато.
— Мисля, че вуйчо ти е получил писмото ми — отвърна Бен и това бе достатъчно, за да я подсети. На лицето й се изписа смайване.
— О, боже мой! Тогава… тогава ти си американецът, който се кани да ни даде под съд?
Бен целеше да изпита удовлетворение. В крайна сметка такъв беше планът му: да повдигне претенции за правото, от което го бяха лишавали досега, и да се наслади на страданието им, когато ги принуди да му го предоставят.