Само че изречено така от Айви, всичко му прозвуча неточно.
— Изисквам единствено каквото ми се полага — изтъкна той и издържа погледа на младата жена, която допреди минути му беше толкова приятна. Но пък и тя не беше сред хората, на които възнамеряваше да си отмъсти.
Пред вътрешния взор на Бен изплува лицето на Ралф Камдън и той като че ли донякъде се разочарова от това колко малко отговаряше на очакванията му. Във всеки случай баща му не изглеждаше суров и безскрупулен, по-скоро обратното. Даже го беше съжалил, когато жена му направи грозната сцена — жената, заела мястото на майка му, от чиято съдба Ралф Камдън не се бе поинтересувал нито за секунда.
Догади му се, защото внезапно го завладя чувството, че времето, прекарано в Салтърс Енд, е предателство спрямо майка му. И това чувство най-сетне възвърна ледената му ярост, с която преди три седмици бе заминал за Англия.
Да, нещата май не се развиха, както ги беше замислил, но това не означаваше, че планът му се е провалил. Сега, когато най-накрая си спомни всичко, щеше да довърши онова, заради което бе дошъл.
— Но… защо? — попита недоумяващо Кейт. — Защо искаш да дадеш под съд семейство Камдън?
— Защото твърди, че е син на Ралф и предявява претенции към титлата баронет — каза Тимъти Камдън, който в същия момент влезе във фоайето заедно със сър Рупърт и Ралф.
По всяка вероятност Къркби беше алармирал господарите си веднага щом си беше дал сметка, че Бен представлява заплаха за семейството.
— Син ли?
Питър, който все още стоеше до Бен, издиша шумно от изненада и се вторачи изумен в него, а от устата на Кейт се изтръгна възклицание на уплаха. Бен обаче се застрахова срещу всяка проява на слабост и не погледна нито към нея, нито към приятеля си, а съсредоточи цялото си внимание върху тримата мъже, които го фиксираха мълчаливо.
Ралф Камдън изглеждаше наистина потресен, сър Рупърт — обезпокоен, докато Тимъти не криеше враждебността си.
— Значи цялата история с амнезията е била номер, за да ни шпионирате? — предположи той и в хладния му овладян глас се долови гневна нотка.
— Не, действително бях извън строя — отвърна Бен и все пак погледна към Кейт. Тя се взираше в него като в непознат и това го засегна по-дълбоко от очакваното, затова бързо й обърна гръб и отново впери очи в тримата Камдън. — Сега обаче си спомням всичко и намерението ми не се е променило.
Ралф не каза нищо, просто стоеше, приковал изпитателен поглед в Бен, сър Рупърт очевидно още умуваше как да се държи с Бен при дадените обстоятелства. За разлика от него Тимъти нямаше никакъв проблем с поведението си, изражението му си оставаше неприязнено.
— Е, в такъв случай като семеен юрист би трябвало да изясня, че ни дължите и доказателства за твърденията си. Предполагам, можете да ни представите съответните документи.
Бен скръцна със зъби, когато си даде сметка, че не може. Документите бяха откраднати при обира — факт, който Тимъти явно подозираше, ако се съдеше по самодоволната му усмивка. При това Бен бе абсолютно сигурен, че семейство Камдън отдавна е запознато с положението. Но какво бе очаквал: разкаяние и разбиране?
— Не са у мен, обаче не е проблем да извадя ново копие на брачното свидетелство. Виж, вие навярно ще имате проблем да покажете документ за разтрогване на брака. Когато съм се родил, майка ми и брат ви все още са били женени. Така че имам право на титлата баронет — отговори той и поглеждайки към Ралф, добави: — Освен това тестът би трябвало да даде категорично доказателство за бащинството и да разсее всяко съмнение.
И пак отговори Тимъти Камдън, защото брат му очевидно си беше глътнал езика.
— Бихме допуснали подобно действие единствено при наличие на обосновано подозрение — заяви той и Бен усети нов прилив на гняв.
Продължаваха да отричат съществуването му и щяха да му създават всевъзможни спънки. Нямаше да си признаят доброволно, а може би се надяваха, че той ще се стресне и ще се откаже от по-нататъшни стъпки. Само че не го познаваха.
— Мда, в такъв случай може би ще е най-добре да изясним всичко в съда. — И се усмихна студено. — Това дори ми е…
— Не! — прекъсна го сър Рупърт и изгледа неодобрително Тимъти, чието агресивно държане явно не му се нравеше. След това се обърна отново към Бен. — Сигурен съм, че ще постигнем извънсъдебно споразумение.
Бен изсумтя.
— Не съм заинтересован от споразумение — изрече с цялото презрение, на което бе способен.
Не желаеше да го увещават да прояви разбиране, не желаеше да слуша и скалъпени обяснения. Нямаше извинение за онова, което тези хора бяха извършили, и нямаше начин да поправят стореното.