— Всъщност исках да донеса това в кабинета ти, но той беше затворен — поясни приятелката й и подаде на Кейт покрита с фолио чиния, която крепеше върху дланта си, после се наведе към кучетата и отдели достатъчно внимание на всяко от тях. — Днес по-раничко ли приключи работа?
Кейт кимна и отстъпи встрани, за да пусне Тили да влезе.
— Имам още едно спешно излизане — каза. — Освен това ми омръзна да ме разпитват. Ей богу, Тили, хората измислят какви ли не болести по домашните си любимци само и само да ме бомбардират с въпроси и теории за Бен.
Последните дни бяха мъчителни, понеже Кейт, както и другите, не знаеше отговорите. Бен, когото познаваше, явно не съществуваше вече. Сега мястото му бе заето от Бенедикт Стърлинг, а този мъж й беше чужд.
Тили я погледна съчувствено.
— Да, представям си — рече и извади от торбата, която също бе донесла, два буркана и ги сложи на масата.
Кейт веднага позна, че единият е пълен със сметанов крем, а другият — с прочутия домашен конфитюр от малини на Тили. Едва сега си даде сметка, че чинията в ръката й е топла, а изпод фолиото се разнася ухание на…
— Кифлички — обяви Тили с грейнала усмивка. — Реших, че не е зле да се подкрепиш с нещо вкусничко.
Кейт усети как нещо стегна гърлото й.
— О, Тили! — възкликна и примигна, за да прогони сълзите, когато прегърна приятелката си със свободната си ръка. — Толкова си мила.
Като малки, щом се почувстваха зле — когато имаха неприятности или любовни терзания, или пък друга причина да са нещастни — Тили винаги приготвяше на момичетата любимите им лакомства. Също и на Кейт. А тъй като тя не можеше да се оплаче от липса на лоши дни, много често получаваше своите фаворити: топли кифлички със сметанов крем и с конфитюр. Възхитителният и носещ утеха аромат я върна мислено в миналото и тя отново се видя в кухнята на Дарингам Хол, седнала между момичетата от семейството, където след чиния с кифлички и вдигаща пара чаша какао проблемите с вуйна й вече не й се струваха толкова нетърпими.
Ако можеше всичко пак да е толкова лесно, рече си с тъга и остави чинията на масата. Уви, сега беше пълнолетна и кифличките вече не бяха панацея срещу всяка душевна мъка.
— Поседни де — помоли приятелката си. — Ще запаря набързо чай.
— Имаш ли време? — попита загрижено Тили. — Каза, че имаш работа навън.
— Е, за един чай имам — увери я Кейт и изчезна в кухнята.
След минути двете вече седяха пред чинията с кифлички, които Кейт унищожаваше със завиден апетит. Заради днешната навалица в кабинета чисто и просто беше забравила да обядва.
— Май няма нужда да питам как си — обади се Тили и се вгледа критично в Кейт над ръба на чашата си. — Видът ти е стряскащ.
Кейт се подсмихна против волята си.
— Благодаря. Винаги е приятно да чуеш ободрителни думи от близък човек.
Тили обаче остана сериозна.
— Толкова ли е зле?
Кейт само кимна безмълвно и за свой ужас не успя да се пребори със сълзите в очите си.
Да, зле беше. Непрекъснато си повтаряше, че се е излъгала в Бен. Че той не е човекът, за когото го е смятала. Не изпитваше към нея онова, което тя към него. Понеже си беше тръгнал ей така — без никакво обяснение, и понеже в очите му внезапно се беше появила студенината, която наистина я изплаши.
Само че това с нищо не променяше факта, че ужасно страдаше. Не го искаше, но усещаше липсата му. На моменти толкова силно, та й се струваше, че не може да издържи без него и минута повече. Затова и избягваше „Трите корони“, където бе отседнал заедно с другите американци, и сърцето й щеше да се пръсне всеки път, щом на вратата се почукаше. Понеже си нямаше капка доверие, станеше ли въпрос за него.
Тили, която, изглежда, усети, че на Кейт не й се говори, не настоя, а само я погали по ръката.
— Ако това ще те утеши, миличка, твоят Бен не е много по-добре от теб.
— Той не е моят Бен — подчерта Кейт и нещо сякаш я прободе, щом спомена името му. Разумът й беше възприел истината, ала сърцето беше малко по-бавно.
Тили я погледна с големите си сини очи, с които виждаше в душата на Кейт по-дълбоко, отколкото повечето хора.
— Както и да е… ако ме питаш, и той не е добре. Но така му се пада след цялата каша, която забърка тук.
— Какво… какво прави? — поинтересува се Кейт пряко желанието си. Любопитството й надделя.
Тили като че ли само чакаше този въпрос и съзаклятнически се наведе напред.
— Много пътува, а когато е тук, през повечето време стои в стаята си. Долу го виждам рядко и ако слезе, винаги сяда в най-далечния ъгъл и се взира пред себе си. Или разговаря с двамата, които кажи-речи не се отделят от него. Пък тази Сиена Уокър май е само негова служителка, секретарка или нещо от сорта. Мисля, че няма нищо с нея.