Кейт усети как лекичко въздъхна с облекчение. Значи хубавата блондинка не му беше приятелка? Въпреки че думите на Тили не бяха непременно обнадеждаващи. В края на краищата не беше изключено да има връзка и със секретарката си. Което вече не е твоя работа, предупреди се сама и пак се заслуша в Тили, която тъкмо коментираше приятеля на Бен Питър Адамс.
— Тоя тип е абсолютно невъзможен. Нелюбезен е най-мекият епитет, който мога да употребя за него. Непрекъснато се заяжда с мен, да не ти казвам в какво състояние е стаята му. Ужас и половина!
Бузите й бяха зачервени, толкова се беше ядосала. После обаче явно се усети, че се е отплеснала от темата, и направи нетърпелив жест.
— Е, във всеки случай направо не можеш да го познаеш. Бен де. Все едно е друг човек, изобщо не се усмихва и се държи крайно дистанцирано, не само към мен. Честно, гледа толкова свирепо, че никой не смее да го заговори. А повечето хора положително изгарят от любопитство да научат доколко са верни всичките тия слухове. — Тили пак се наведе към Кейт и очите й потъмняха: знак, че е угрижена. — Все още не ми се вярва. Наистина ли е син на Ралф?
Кейт сви рамене. През последните дни безброй пъти бе отговаряла така на този въпрос, но Тили не бе случаен човек. Също като нея беше свързана със семейство Камдън и нямаше да разгласи тази информация. Ето защо й разказа каквото знаеше.
— Не е сигурно, но е възможно. Ралф казва, че наистина бил женен за майката на Бен. Обаче само няколко седмици. Запознал се с нея в Блекпул, когато гостувал на приятели. И двамата били едва деветнадесетгодишни и толкова силно влюбени, че спонтанно решили да се оженят. Завел я в Дарингам Хол и на първо време всичко изглеждало добре. По-късно обаче тя внезапно изчезнала и накарала да му предадат, че искала да анулира брака, защото се чувствала твърде млада за семеен живот и вече не била сигурна в чувствата си към него. Той се съгласил и си мислел, че нещата са уредени — без да подозира, че разтрогването очевидно така и не е влязло в сила.
Тили се намръщи.
— Но как се е получило така?
— И аз го попитах. Каза, че по този въпрос семейството изцяло се доверило на Чарлз Брустър и разчитало той да уреди всичко. Но адвокатът явно е допуснал неволна грешка, която години наред успешно е прикривал. Във всеки случай никъде няма доказателство за анулиране на брака.
— Брустър! — Тили изсумтя при спомена за стария семеен адвокат. — Никога не ми е бил симпатичен. А че въпросната Джейн Стърлинг имала дете, Ралф и това ли не е знаел?
— Не — потвърди Кейт. — Нямал ни вест, ни кост от нея. Починала година и нещо преди той да се ожени за Оливия. Иначе при дадените обстоятелства, без да знае, би се оказал двуженец. Само си представи!
Тили отново се намръщи.
— Но нали най-късно във връзка със сватбата с Оливия би трябвало да му направи впечатление, че липсват документите за разтрогване на брака!
Кейт вдигна рамене.
— Ето това е най-странното. Ралф смътно си спомня, че тогава трябвало да представи допълнително някакви документи. Всичко обаче минало гладко и той обявил официално предстоящата си венчавка, а после се оженил за Оливия. Без проблеми. Чудна работа, нали?
— Наистина. — Тили се облегна назад и поклати глава. — И все пак някои неща в тази история не са ми ясни. Например главата ми не побира защо преуспяващ бизнесмен като Бен в един момент ще ламти за английска благородническа титла. Изобщо не ми прилича на човек, който се нуждае от нещо подобно.
— Преуспяващ бизнесмен? — попита Кейт. — Такъв ли е?
Тили кимна.
— Снощи онзи същият Питър Адамс остана на бара, след като Бен се качи в стаята си, и размени някоя и друга приказка с Едгар. Разправи му, че двамата имали в Ню Йорк софтуерна компания, която работела много добре. Тъй че Бен по всяка вероятност няма парични проблеми.
Кейт усети болезнено пробождане в гърдите, когато за пореден път й стана ясно колко малко знае за мъжа, с когото се беше сближила невероятно много — и който все още не излизаше от ума й.
Но чутото действително все по-малко се връзваше с логиката. Не можеше да си представи, че мотивите на Бен са тщеславие или алчност. Бен, когото познаваше, не бе човек, преследващ титла заради самочувствието си. Или за да извлече печалба от нея. Никога не би го окачествила така, цялото й същество се противеше да го види в тази светлина. А и дори при амнезия личността не се променяше изцяло, нали? Но тогава защо? Защо спомена за неуредени сметки, щом майка му бе пожелала да прекрати брака? И защо се беше обадил едва сега? Всичко това беше доста странно.