— Рано или късно навярно ще разберем причините — опита се да успокои топката и стана да отнесе съдовете в кухнята. Всъщност имаше още време до ангажимента, но колкото и да обичаше приятелката си, в този момент предпочиташе да приключи разговора и да не отваря повече дума за Бен.
Тили явно разбра намека, понеже й помогна да разтреби и си тръгна.
— Ох, миличка, чисто и просто забрави този тип — заяви на сбогуване и дълго притиска Кейт в прегръдките си.
Лесно е да се каже, помисли си Кейт, когато затвори вратата. Как да забрави Бен, след като всички говореха само за него? Внезапно се почувства безкрайно уморена, завлече се в кухнята да измие съдовете, но тъкмо пусна водата, когато кучетата се разлаяха и на вратата пак се почука.
Сигурно Тили е забравила нещо, опита се да се успокои по пътя към вратата, обаче не успя да възпре лудешкото препускане на сърцето си. Положително и този път не беше Бен.
Не, не беше той. Нито пък Тили.
Беше русата американка.
25
— Аз съм Сиена Уокър — представи се тя и на лицето й се изписа усмивка, внушаваща чувство на превъзходство. — Запознахме се преди няколко дни. Може ли да вляза?
Кейт бе твърде стъписана, за да отклони молбата. Затова отпрати с жест кучетата и направи крачка встрани. Чак когато другата жена мина покрай нея, забеляза черния плик за дрехи в ръката й.
— Смокингът — рече полугласно и нещо сякаш я прободе, щом осъзна, че Бен няма да върне смокинга лично, а го е изпратил по асистентката си.
— Да, точно така. — Все още с усмивка на уста, Сиена Уокър се взираше изпитателно в Кейт. Преценяващо. — Мисля, че трябва да го върнете.
Подаде й плика. Кейт го пое с едва промърморено „благодаря“ и адски се вбеси на себе си. Защо беше пуснала Сиена Уокър да влезе? И бездруго се чувстваше зле, а присъствието на тази елегантна нюйоркчанка, която тъй болезнено категорично беше част от същинския живот на Бен, изобщо не й се отразяваше добре — още повече че тя самата бе облечена в нормалните си работни дрехи: тениска и джинси. Супер скучно в сравнение с изискания гащеризон, който американката беше комбинирала толкова умело с къс блейзър и златни аксесоари, че с лекота бе постигнала синхрон между делово и лежерно лятно облекло. Кейт се почувства като просякиня и мисълта, че в Ню Йорк сигурно има купища жени като Сиена Уокър, й подейства потискащо. Дори Бен да нямаше връзка с асистентката си — защо му беше при такъв избор да се спре точно на ветеринарна лекарка от английската провинция?
Трябваше да взема смокинга и да я отпратя, рече си Кейт и се загледа унило в Сиена Уокър, която се озърташе. Значи затова държеше да влезе — искаше да добие представа как живее Кейт. Видяното обаче май не я впечатли кой знае колко.
— Направо невероятно — каза и леко поклати глава. — И Бен е живял тук през последните седмици?
Кейт не беше сигурна дали забележката беше обидна, или Сиена Уокър действително не можеше да си представи как се живее в такава обстановка. Може би беше по малко и от двете, затова тя стисна зъби и се насили да се усмихне. Американката в никакъв случай не биваше да разбере колко е засегнала Кейт с думите си.
— Предполагам, че е свикнал на по-добри условия — изрече сдържано и колкото се може по-равнодушно.
Сиена кимна.
— Притежава апартамент до Сентрал парк — поясни и в мазната й усмивка се долови известно снизхождение.
С една дума: никакви парични проблеми, рече си Кейт и усети как сърцето й натежа. Представата, която имаше за Бен, се изместваше все повече по посока на преуспяващ американски бизнесмен и разширяваше пропастта помежду им.
— Е, остана жив и здрав — каза, внезапно ядосана на жената, която очевидно бе дошла само за да й внуши, че води мизерен живот. Усмихна се сладко-сладко и повдигна вежди. — Но мога да го разбера. Тук, естествено, нямаше обслужващ персонал, който да урежда всичко и да му спестява досадните задължения. Със сигурност му е струвало усилия да свикне с мисълта, че трябва да върши едно друго сам.
Очите на Сиена Уокър вече мятаха искри, усмивката й видимо се смрази.
— Бен ръководи фирма, госпожице Хъкли. Трябва да се концентрира върху важните неща, а аз му създавам душевен комфорт.
Съдейки по изражението й, Кейт определено не спадаше към тези важни неща. Вероятно по-скоро бе категоризирана като „нарушителка на спокойствието“.
— Фирмата има нужда от него и отсъствието му й се отразява зле — добави с осъдителен тон американката, сякаш Кейт бе виновна за всичко.
— Аз не го задържам — увери я Кейт, само че Сиена Уокър, изглежда, не й повярва, тъй като за миг-два самоуверената й фасада се пропука и в очите й се прочете безпомощност. Сякаш просто не можеше да прецени какво свързва Кейт с Бен и това я вбесяваше.