— А, да, апропо: обслужващ персонал — каза сега вече с ледена нотка в гласа. — Добре ще е да съставите списък на разходите си за Бен и ние ще ви възстановим незабавно сумата.
Думата „ние“ силно подразни Кейт. Подразни я и фактът, че Бен бе изпратил тази жена. Нима изведнъж бе станала за него толкова маловажна, за да застане лице в лице с нея? Или с това целеше съзнателно да я нарани? Скръсти ръце пред гърдите си.
— Много мило от ваша страна, но предайте на господин Стърлинг, че не ми дължи нищо.
В никакъв случай нямаше да приеме пари от него, защото след всичко, което се беше случило между тях, под това предложение прозираше нещо, което не й харесваше. Все едно щяха да й платят за извършени услуги.
Сиена Уокър сви рамене.
— Добре, както решите — каза и с нищо не издаде как приема отказа на Кейт. Явно и тя не проявяваше интерес към продължаване на диалога, понеже само кимна бегло. — Желая ви приятен ден.
С невероятно елегантни крачки отиде до входната врата и я дръпна след себе си, без да се обърне.
Чак сега Кейт забеляза, че пътната чанта с дрехите, които бе купила за Бен, все още е до вратата. Беше забравила да я даде на Сиена Уокър, но нямаше никакво намерение да я гони. Разговорът определено бе продължил достатъчно дълго.
Изтощена се отпусна на единия диван и се вторачи в празното пространство, опитвайки се да смели изпълнението на американката.
Чернобрадко, който беше легнал на килима пред дивана, стана, сложи издължената си муцуна върху коляното на Кейт и я погледна със здравото си око, сякаш усещаше, че й е нужна утеха.
— Ах, Черньо! — Кейт преглътна и зарови ръце в дългата козина на колито. — А сега на целия ужас трябва да отида и в Дарингам Хол, защото Ралф иска да говори с мен.
С най-голямо удоволствие би отказала срещата, защото бе почти сигурна, че пак ще стане въпрос за Бен и защото просто не знаеше докъде ще й стигнат силите. Само че Ралф звучеше много сериозно и настойчиво, когато одеве й се обади в кабинета и я помоли за този разговор. Просто нямаше как да го отреже.
С натежало сърце се надигна, поотмести Чернобрадко и стана да вземе набързо душ и да се преоблече.
Все още имаше време, но веднага щом се приготви, седна в ландроувъра си и потегли към Дарингам Хол. Когато беше сама, не спираше да си блъска главата, така че по-добре беше да се отбие още веднъж набързо в обора.
Когато стигна до стопанските сгради обаче, промени решението си и извървя пеша няколкото крачки през парка до замъка и отиде направо в кухнята. По това време сигурно щеше да завари там Меган и тъй като приветливата готвачка най-често беше осведомена какво става в семейството, Кейт щеше за нула време да получи най-прясната информация. А може би готвачката имаше и идея защо Ралф иска да говори с нея.
Меган наистина беше там, но не сама — Джеймс беше седнал на масата за хранене и пиеше чай. Освен това едната от двете нови кухненски помощнички, назначени от Клер — май че се казваше Алис — режеше зеленчуци за вечерята под зоркото око на Меган.
В Дарингам Хол имаше общо двадесетина служители, които отговаряха за замъка и градината — а в цялото имение, особено по време на реколтата, работеха много повече. Меган вече наближаваше шестдесетте и — заедно с Къркби — беше от най-старите кадри, затова никой не можеше да си представи кухнята без нея.
— О, момичето ми, толкова се радвам! — възкликна с широка усмивка ниската закръглена жена и стисна Кейт в прегръдките си.
Наред с Тили, Меган също беше важен извор на утеха за малката Кейт — понеже в голямото й сърце имаше място и за нея, и за другите деца в дома на Камдън. Беше с черна коса и тъмни очи, които почти изчезваха, щом озареше някого с усмивката си, а това бе кажи-речи обичайното й състояние. Ведрото настроение, което не успяваха да помрачат даже капризите на лейди Илайза, беше заразително, а тъй като беше и фантастична готвачка, всички от семейството високо я ценяха във всяко отношение.
— Седни де — нареди на Кейт. — Искаш ли чаша чай?
Кейт кимна и се настани на стола до бащата на Айви.
Джеймс замислено бъркаше чая в полупразната си чаша, чийто вкус очевидно бе подобрил — съдейки по бутилката уиски на масата.
— Всичко наред ли е? — запита предпазливо Кейт.
Джеймс вдигна глава и за миг я погледна с празни очи.
След това й се усмихна бегло.
— Не, не съвсем — отвърна и потърка челото си. — Тази история с Бен Стърлинг обременява всички ни. Пък и инцидентът с каменната фигура ме притеснява.