Тимъти явно беше на друго мнение, тъй като просто й кимна от мястото си до прозореца, докато Ралф я покани да седне в едно от креслата.
— Нуждая се от помощта ти — заговори той, а след като се взря по-внимателно, Кейт установи, че Меган е права. Ралф беше видимо съсипан, но изглеждаше по-различно от очакванията й. Беше блед, обаче очите му блестяха трескаво и излъчваха съвършено непозната решителност. — Искам да се подложа на тест за бащинство.
Тимъти изстена.
— Ралф, моля те!
— Длъжен съм да разбера дали Бенедикт Стърлинг ми е роден син — настоя Ралф, впил очи в брат си, не в Кейт.
— А после? — сопна му се Тимъти. — Ще заместиш Дейвид с него, така ли?
— Не, разбира се, че не! — Ралф скочи от дивана. — Изобщо не става въпрос за това. Никога не бих отнел нищо на Дейвид. Но не мога с лека ръка да игнорирам вероятността да имам и друг син, за когото не съм знаел през всичките тези години. Ако е така, той при всички положения ще наследи титлата ми. — С тези думи се вгледа в брат си. — Кое е грешка, Тимъти? Сам каза, че той не може да претендира за нищо друго, тоест собствеността ни ще остане неприкосновена.
— Не подценявай този тип — заяви предупредително Тимъти. — Стърлинг не търси изгубения си отдавна баща. Има мисия и е сериозен противник. С този тест ще му направиш услуга, нима не схващаш? А разбере ли, че имаш угризения спрямо него… — И поклати глава. — Ей богу, не ни остава нищо друго, освен да се надяваме, че резултатът от теста ще бъде отрицателен.
— Не мисля — каза Ралф толкова убедено, че брат му го изгледа с изненада. — Елате да ви покажа нещо.
Излезе от библиотеката, а Кейт и Тимъти го последваха до голямото фоайе и оттам до горния етаж. Ралф ги заведе в дъното на източното крило, рядко използвано от семейството. В едно от помещенията с голяма, богато украсена камина се спря и посочи стара картина, окачена на стената — мъж с горда стойка и меч в ръка, възседнал кон и…
— Боже мой — промълви Кейт, когато видя, че мъжът на картината, по всяка вероятност един от предците на семейството, изумително прилича на Бен.
Неволно плъзна поглед по месинговата плочка върху позлатената рамка. На плочката бяха гравирани името Едуард Джеймс Камдън и годината — 1852. Тимъти също се взираше безмълвно в картината.
— Когато го срещнах за пръв път, Бен ми се стори някак познат — поясни Ралф. — Но реших, че си въобразявам. Едва след като чух твърдението му, че ми е син, се сетих за тази картина. — И погледна Тимъти. — Не може да е случайно, нали?
Кейт беше като ударена в главата. Ами да, Бен се стори смътно познат и на нея — тогава, в съдбоносната бурна нощ! В цялата суматоха не се сети повторно за това и го забрави. Но и тя сигурно беше виждала някога тази картина и несъзнателно бе направила връзката.
Тимъти изкара въздуха от дробовете си.
— В такъв случай постъпи както намериш за добре — каза с изненадващо сдържан, а не войнствен както допреди малко тон. — Но продължавам да твърдя, че ще сгрешиш.
Кимна на Кейт, обърна се и си тръгна. Стъпките му кънтяха, докато вървеше през високите помещения.
— Ти поне разбираш ли ме? — попита Ралф и направи безпомощен жест. Очевидно не беше на себе си от вълнение. — Проявих нехайство, че не се заинтересувах от съдбата на Джейн, обаче бях разочарован и наскърбен. Дойде ми като гръм от ясно небе, че вече не иска да ме види и чуе. Тогава бях незрял, твърде млад, за да забелязвам нещо друго освен себе си и проблемите си. А по-късно, в един момент просто зачеркнах всичко. Но това не е извинение. Ако знаех, че имам син, естествено щях… — Поколеба се за миг. — Щях да се погрижа за него.
Кейт преглътна, защото й беше трудно да повтори обвиненията на Бен. Вярваше на Ралф, виждаше колко е отчаян заради цялата ситуация. Ала някъде в тази история зееше голяма празнина.
— Одеве срещнах Бен, беше адски ядосан. Твърди, че си заплашвал майка му и накрая си я изхвърлил на улицата бременна.
— Зная, каза го и на мен. — Ралф въздъхна. — Но всичко беше, както ти го описах. Джейн си тръгна. По свое желание, не по мое, а че очаква дете, не знаех… заклевам се.
Вдигна глава и тъжно се загледа в портрета на мъжа, който така поразително приличаше на Бен.
— Тимъти е прав, може би ще допусна голяма грешка. Но просто трябва да съм сигурен. — Отново се обърна към Кейт. — Съгласна ли си да се заемеш с тази работа?
— Аз? — Покрай портрета и значението му съвсем беше забравила, че Ралф я е извикал заради теста. Само че той явно бъркаше нещо. — Аз съм ветеринарен лекар — припомни му.
— Зная — усмихна се едва доловимо Ралф. — Но се нуждая от теб не заради познанията ти по медицина, а като посредник. Предложих на Бен да направим един от експресните тестове, които се купуват от аптеката. Смятат ги за много надеждни, а резултата ще получим само след няколко дни. Той обаче е много недоверчив и не бих искал да си помисли, че съм манипулирал нещо. Затова ще трябва ти да вземеш проба за теста — така да се каже, като неутрална контролна инстанция.