Кейт усети стягане в гърлото и понечи да възрази, че Бен сто на сто няма да я одобри като такава. Но след миг схвана какво е имал предвид с думите, че иска да приключи колкото се може по-бързо.
— И той се съгласи?
— Веднага — потвърди Ралф. В погледа му сега се прокрадна надежда. Молба. — Кейт, работата е доста деликатна и не искам да попадне в чужди ръце. На тебе ти вярвам, а явно и Бен. Така че ще се заемеш ли?
Кейт мълча в продължение на дълъг миг, макар всъщност да знаеше, че няма никакъв избор. Не можеше да отхвърли молбата на Ралф, пък и всичко беше дори някак логично, понеже от самото начало бе въвлечена в тази история — още от момента, в който беше цапардосала Бен с цепеница по главата. А тъй като и бездруго се намираше между чука и наковалнята, можеше да използва случая и да поразплете загадката.
— Ще се погрижа за това — обеща на Ралф и усети как й прималя при мисълта за бъдещата среща с Бен и онова, което щеше да последва.
27
— Дейвид, седни де! Чаят ти ще изстине.
Оливия се беше отпуснала в едно от креслата на Синия салон и го гледаше настойчиво. Той обаче остана прав до прозореца, наблюдавайки как майка му държи чашата.
Беше повдигнала лакти, поставила чашата върху дланта си, а с другата ръка бе хванала дръжката. Всичко изглеждаше някак превзето, също като усмивката й. Той неволно се развесели, щом си даде сметка, че Оливия копира едно към едно позата на лейди Илайза, която бе седнала на дивана — може би като се изключеше, че изражението на старата дама беше на километри от усмивка. Но иначе Оливия буквално повтаряше свързаните със следобедния чай жестове на свекърва си, на която неизменно се стремеше да подражава.
Дейвид знаеше, че това всъщност е признак на неувереност. По-рано не му беше правило впечатление, но откакто бе пораснал, забелязваше, че майка му има проблеми. Търсеше нещо, което не можеше да намери в живота си — признание, уважение, Дейвид не беше съвсем сигурен какво точно, само предполагаше кои са причините, защото тя никога не разговаряше с него за това. И очевидно вярваше, че трябва да играе роля, за да получи желаното: ролята на дама от висшето общество. Само че все по-трудно успяваше да поддържа фасадата, може би и защото в действителност не бе такава. А фактът, че изобщо се опитва, внезапно го ядоса.
Защо просто не можеше да бъде самата себе си — Оливия Камдън, по баща Брунсуик, дъщеря на богат предприемач от Норич, която се беше влюбила до полуда в следващия баронет на Дарингам Хол, беше се омъжила за него и му беше родила син.
Дали беше така? Или романтичната история май не беше истина? Щом пак възникнаха съмненията, които го преследваха вече дни наред, отново се обади познатото къркорене в корема. Понечи да ги изтласка от съзнанието си, както бе правил в началото, но те се инатяха, не позволяваха да ги игнорира.
— Дейвид?
Сър Рупърт, който бе на канапето до жена си, също се обърна към него. Посочи свободното кресло и този път Дейвид седна, макар и неохотно. Днес нямаше абсолютно никакво желание за общи приказки и като че ли не беше единственият. Тъй като и останалите не бяха кой знае колко словоохотливи, особено лейди Илайза. При нея обаче това беше тактика, начин да накаже с презрение Оливия, която отчаяно се мъчеше да поддържа разговора.
— Срещнах Луис Бартън във Фейкънхам — разказваше в момента. — Винаги ме поздравява толкова любезно, човек направо би помислил, че между семействата ни няма никакви разправии! А Тимъти сподели, че пак е пуснал жалба срещу нас. — Засмя се, обаче прозвуча изкуствено. — Аз, разбира се, не му обърнах внимание. Искам да кажа, какво си въобразява той? Че ще се поддам на опитите му да флиртува с мен?
Смехът й секна, а погледът се плъзна към лицето на лейди Илайза, навярно в очакване на реакция: усмивка, какъвто и да било знак, че старата дама й е простила. Но лейди Илайза само отпи от чая си и студеното, отблъскващо изражение в очите й не се промени.
От вечерта на бала Оливия беше в немилост, защото бе дръзнала да провали празненството с изпълнението си. И макар историята с Бенедикт Стърлинг отдавна да заемаше повече място в разговорите им, лейди Илайза беше непреклонна.