28
С напрегнато изражение Кейт огледа трапезната маса. Всичко необходимо за теста беше подготвено и тя всъщност отдавна го знаеше, защото бе проверила буквално сто пъти.
Нервирана на себе си, отиде в кухнята и си наля още една чаша чай. Четвъртата за последния половин час. Но самото действие: да държи чашата в ръце, беше сред нещата, които й помагаха да овладее поне наполовина нервността си.
А всъщност сама не беше наясно какво да очаква от срещата с Бен. Преди два дни, когато се сблъскаха в Дарингам Хол, ясно й заяви, че няма да промени мнението си за семейство Камдън, каквото и да казва тя.
Въпреки това оттогава Кейт непрекъснато умуваше как е възможно версиите на Ралф и Бен да се различават толкова рязко една от друга. И някак още не губеше надежда да намерят начин да избистрят нещата. Тогава може би имаше и шанс Бен да…
Какво? Кейт преглътна, защото всичко й се видя толкова безнадеждно. Нямаше да си върне Бен, с когото бе толкова щастлива. И недоумяваше как нещо в нея все още се надяваше. Бенедикт Стърлинг не се интересуваше от извънсъдебно споразумение със семейството — и не се интересуваше от нея. В душата му внезапно се беше насъбрала толкова омраза, че даже ако съумееше да я преодолее по някакъв начин, със сигурност нямаше да остане тук, а щеше да се върне в Америка и да продължи живота си. Фирмата му се нуждаеше от него, та нали Сиена Уокър й даде недвусмислено да разбере това.
Кейт тръсна глава. Не, Бен, в когото се беше влюбила, го нямаше вече. Единственото, което й оставаше да направи, бе да ограничи донякъде вредите, ето защо горещо се надяваше тестът, за който настояваше Ралф, наистина да е правилната крачка.
Само да не реагираше толкова бурно при всяка среща с Бен! Посещението му вероятно нямаше да продължи и пет минути, просто трябваше да му вземе проба от слюнката, която се изискваше при теста за бащинство. Но като се сетеше как се беше разтреперила при последния им разговор в „Трите корони“, когато с няколко думи му съобщи, че днес ще го очаква за теста… тези пет минути щяха да й се сторят цяла вечност.
Боже господи, я се стегни, рече си предупредително и остави чашата на кухненския плот. Поглед към часовника й каза, че Бен ще дойде след петнадесет минути, а поглед към кухненския прозорец — че трябва да побърза, за да не се намокри. Днес за пръв път от седмици насам небето беше затулено, а не сияйно синьо и гъстите купести облаци бяха толкова сиви, че положително щеше да завали всеки момент.
Тъкмо се запъти към дневната, понеже бе твърде напрегната и не я свърташе на едно място, когато кучетата внезапно се разлаяха и някой почука на вратата.
Кейт вдиша и издиша дълбоко, защото сърцето й мигом запрепуска лудо, и бързо извървя няколкото крачки до вратата. Когато отвори обаче, видя пред себе си не Бен, а човек, когото изобщо не беше очаквала.
— Нанси?
— Прибери кучетата — настоя вуйна й, въпреки че и четирите вече не лаеха, а и не престъпваха прага.
Кейт ги беше приучила да чакат там, докато им даде знак, когато отваряше вратата на непознати, и те изпълняваха стриктно командата. Затова и не виждаше необходимост да изпълни искането на вуйна си.
— Нищо няма да ти направят — заяви, което не попречи на Нанси да стрелне животните със злобен поглед.
Не се беше променила от последната им среща, и този път беше комбинирала убийствено кичозната си рокля на цветчета с неизменната скучна прическа. Доколкото помнеше, Нанси Адлър нито веднъж не бе променила дължината на косата и подстрижката си, горе-долу същото беше и с останалите неща в живота й. Спадаше към хората, които смятаха, че по принцип постъпват винаги правилно, и не изпитваха потребност да си задават въпроси. Затова пък без колебание и с истинска страст коментираше всичко, което другите променяха в себе си или условията си на кивот, и обикновено нищо не се радваше на одобрението й. Което я превръщаше в една от най-начумерените и неприятни особи, познати на Кейт.
Само че този път тя напразно търсеше укорителната физиономия, която най-често бе изписана върху лицето на вуйна й. Вместо това Нанси се усмихваше — като за нейния поздрав дори що-годе приветливо.
— Може ли да поговорим? — попита и понечи да влезе къщата, но Кейт подпря ръка на рамката и й препречи тя.
— В момента не е удобно — заяви, загърбвайки любезстите, понеже подозираше причината за това изненадващо посещение.
— О! — Нанси бе видимо разочарована и се усмихна още широко. — Тъкмо бях наблизо, та реших, че може би ще имаш време да пийнем по чаша чай. От толкова време не сме се виждали.