Ами да, къде да се видим, помисли си Кейт. Откакто се бе изнесла от дома на Бил и Нанси, ходеше там само за рождения ден на вуйчо си. Разбира се, навестяваше и братовчедките си Саманта и Роуз, докато близначките, две години по-малки от нея, още живееха в къщата. Но междувременно и те се бяха преместили, едната в Лондон, другата в Норич, и тъй като Кейт не бе особено близка с тях, контактът със семейството на вуйчо й за щастие се свеждаше кажи-речи само до инцидентни телефонни разговори с Бил. А че вуйна й най-неочаквано бе проявила желание да пие чай с нея, можеше да означава само едно.
— Искаш да говорим за Бен, нали? — Кейт произнесе на глас подозрението си и лицето на Нанси тутакси се проясни. Изведнъж чаят отпадна като предлог и въпросите започнаха да извират от устата й, сякаш просто беше чакала ключовата дума.
— Вярно ли е, че ще се пресели в Дарингам Хол и ще поеме ръководството на имението? И наистина ли е симулирал амнезия и се е вмъкнал в къщата ти, за да шпионира семейство Камдън?
— Не. — Кейт беше направо потресена от бързината, с която тези нелепици се бяха разнесли из селото. — Не, естествено, че не.
Това очевидно не беше отговорът, който искаше да чуе Нанси, тъй като не се задоволи с него, а продължи да мели.
— Ами има ли нещо вярно в историята, че Ралф Камдън е двуженец? Наистина ли е бил женен за друга, когато се е родил Дейвид?
— Не, не е бил. — Кейт вдигна ръка, когато вуйна й отвори уста за нов въпрос. — Нанси, извинявай, но може ли да си поприказваме друг път? За съжаление моментът е крайно неподходящ.
В никакъв случай не искаше Бен и Нанси да се засекат — това щеше да подклади още повече клюките. Пък и нямаше желание да обсъжда всичко точно с Нанси, която евентуално бе поукрасила слуховете със змийския си език. И с най-голямо удоволствие би продължила да го прави, дори Кейт да разсееше заблудите, така че нямаше полза от разговор с нея.
Нанси явно се обиди, задето я отряза. И, изглежда, не беше склонна да се оттегли така бързо от полесражението.
— Одумват и теб, Кейт — рече и на лицето й се върна познатата враждебна усмивка. — Казват, че си имала нещо с този Стърлинг и че разбил сърцето ти, защото онази Сиена Уокър сега пак топлела леглото му.
Кейт се помъчи да не й проличи колко я засегна тази реплика, но доволният блясък в очите на Нанси издаде, че не е успяла напълно.
Защо вуйна й я мразеше толкова и все гледаше да я жегне — така и не беше разбрала отговора на този въпрос, обаче от думите в гърдите й и сега се надигна познатото горчиво чувство. Беше я съпровождало през половината й детство и вероятно щеше да я смаже, ако ги нямаше Тили и семейство Камдън, които й бяха внушили, че заслужава обич. Надеждата, че един прекрасен ден и вуйна й ще види това, беше напразна и Кейт го знаеше. Ето защо не реагира на жлъчната забележка на Нанси, макар да се запита дали твърденията за Сиена и Бен са истина.
— Както вече казах: в момента наистина е крайно неудобно. — Кейт се усмихна престорено и измърмори: — Поздрави Бил от мен. — Сетне затвори вратата и силно разстроена от думите на вуйна си, се облегна на нея.
Само че Нанси не беше приключила.
— Не биваше да го прибираш в дома си, Кейт — провикна се от прага и гласът й прозвуча ядосано. — Знаеш ли, че някои хора те упрекват? Нали си наясно колко важно е имението за цялата ни област. Ако изпадне в затруднения, това ще застраши сума ти работни места, а този Стърлинг като нищо ще я оплеска. Мислех, че харесваш семейство Камдън, пък сега им причиняваш това! Пускаш в къщата си мъжа, който им създава толкова ядове, и даже спиш с него! — И изсумтя неодобрително. — Засрами се!
Кейт изчака да заглъхне хрущенето от стъпките на Нанси по чакъла на двора и едва тогава се отдели от вратата и се върна в кухнята. С чаената чаша в ръка се замисли за думите на вуйна си.
Нанси положително беше преувеличила и изкривила чуждите приказки, но Кейт отлично си представяше, че хората са озадачени от ролята й в този случай. Освен това очевидно не беше толкова лесно да ги заблудиш, тъй като всички в селото май бяха наясно, че взаимоотношенията й с Бен надхвърлят чистото гостоприемство.
А нима не беше вярно? Тя действително бе сломена от мисълта, че съвестта й не позволяваше да има чувства към него, защото той застрашаваше важни за нея хора. Че Бен я принуждаваше да вземе решение…
Вдигна чаша да отпие от чая, но вместо това я разля върху блузата си, понеже кучетата отново залаяха.
Стресната, Кейт отдръпна чашата максимално далеч от себе си, за да избегне капките, които се стичаха по ръба й. Но белята беше вече сторена — и този път тропащият на вратата определено беше Бен, защото лаят се примеси с радостно скимтене и кучетата размахаха опашки. Нямаше и капка съмнение, че четириногите ще реагират на Бен по-различно, отколкото на другите й посетители. Никой освен него не бе живял толкова дълго в дома й, затова явно все още го смятаха за член на семейството — и го поздравяваха като такъв.