Почука се още веднъж и Кейт трескаво заобмисля какво да прави. В никакъв случай не искаше да се покаже пред Бен в този си вид, но нямаше време да се преоблече. Така че се реши на компромис и само открехна вратата.
— Влизай. Аз… ей сега се връщам — извика и докато Бен отвори нацяло вратата, спринтира по коридора и се шмугна в спалнята си, заключи се.
— Кейт? — Гласът на Бен прозвуча озадачено, но отдалече, явно бе останал в дневната.
— Момент — извика тя и смъкна блузата, на която се беше спряла след дълго умуване. Стоеше й добре, но не изглеждаше като подбрана специално за Бен — с една дума: идеалният вариант. Уви, блузата беше напълно съсипана и се налагаше да й намери заместник, и то светкавично.
— О, много важно — промърмори и посегна към семплата бяла тениска, която беше най-отгоре върху купчината фланелки в скрина. В крайна сметка, ако Бен наистина имаше нещо с въпросната Сиена Уокър, не беше нужно да полага старание за външността си.
След бегъл поглед в огледалото, от който не можа да се въздържи въпреки размишленията си, излезе от спалнята и вбесена на самата себе си, на Бен и на цялата тази заплетена ситуация, мина по коридора и се насочи към вратата на дневната. Беше открехната и Кейт я разтвори със замах, обаче в следващия момент вратата се блъсна в нещо.
— По дяволите!
Когато секунда по-късно влезе в стаята, завари Бен притиснал длан към челото си. Явно беше застанал плътно зад вратата и тя го беше ударила.
— Извини ме! — промълви Кейт и се вторачи в него, защото първо трябваше да свикне с вида му.
Вчера в „Трите корони“ — в костюма, който си беше купил сега или който Сиена Уокър бе докарала от гардероба му в Ню Йорк, й се стори чужд и резервиран: американски бизнесмен, какъвто всъщност си беше и какъвто тя не го познаваше. Днес обаче не беше облечен толкова официално; е, носеше сако, но в комбинация с тъмна тениска и джинси, и така изглеждаше небрежно-елегантен и много по-близък. Дори опасно близък, още повече че намръщената гримаса, която допреди малко бе изписана на лицето му, отстъпи пред иронична усмивка.
— Кейт Хъкли, ти май действително си взела на мушка главата ми — рече, докато търкаше челото си.
Кейт преглътна, защото всичко беше тръгнало някак си наопаки. Често си представяше как ще протече срещата й с Бен, но в представите й определено не присъстваха Нанси, изцапани с чай блузи и цицини на челото.
— Дай да видя. — Отмести дланта на Бен, за да прегледа удареното място, и игнорира тръпките на възбуда, които предизвика допирът с кожата му. Окей, още една грешка, но карай да върви. — Ами ще ти излезе хубавичка цицина — произнесе диагнозата си и го погледна извинително. — Не беше умишлено. Но защо ти трябваше да стоиш толкова близо до вратата?
— Може пък да съм копнеел за теб — рече той и когато очите им се срещнаха, Кейт забрави да диша. Бързо извъртя глава настрани и отстъпи крачка назад, за да се отдалечи от него.
Дали го каза, за да я смути? Ако да — успя стопроцентово.
— Срещна ли някого в двора? — поинтересува се тя, за да избегне отговора на думите му.
Въпросът го озадачи.
— Не. Защо?
— Вуйна ми беше преди малко тук и ме уведоми за слуховете, които се носят из селото. А тъй като си умира да изклюкарства всичко чуто, е по-добре да не знае, че си дошъл тук.
Той повдигна ъгълчето на устата си в лека усмивка, от която стомахът й се разбърка.
— Още ли се страхуваш за реномето си? — Ала в следващия миг пак стана сериозен. — Коя вуйна? Онази същата ли?
Кейт кимна. Беше му споделила как се е чувствала, растейки в семейството на Бил, така че той знаеше за обтегнатите й отношения с жена му. Всъщност Бен знаеше доста неща за нея — докато тя кажи-речи нищо за него.
— Е, започваме ли? — попита тя, защото час по-скоро трябваше да сменят темата. Беше изнервена до краен предел, понеже внезапно се почувства както преди, когато му доверяваше всичко.
Бен явно също усети, че разговорът им е станал твърде личен, и прочисти гърлото си.
— Какво трябва да направя? — запита, възвърнал деловия си тон, и Кейт му посочи един от столовете около трапезната маса.
— Седни. — Слава богу, че гласът й не издаде силното смущение, което бе предизвикал у нея с един-единствен поглед. И че ръцете й не се разтрепериха, когато посегна към контейнера на масата. — Сега ще ти взема проба от слюнка — продължи и му показа тампона, закрепен в долната половина на контейнера.