Всичко беше съвсем елементарно и продължаваше само секунди, но сърцето на Кейт биеше до пръсване, когато го помоли да отвори уста и няколко пъти обтри с тампона вътрешната част на бузата му. Тъй като Бен през цялото време не сваляше сивите си очи от нея и тя усещаше осезателно близостта му. Щом приключи, на бърза ръка се премести от другата страна на масата и постави долната част на контейнера върху плота, така че тампонът да сочи нагоре.
— Ще трябва да изсъхне, после ще затворя контейнера и ще го изпратя в лабораторията заедно с пробата от Ралф — каза, докато записваше името му върху етикета.
Щом приключи и с това, вдигна глава, сигурна, че Бен веднага ще си тръгне. Само че той май имаше други планове, защото се облегна назад на стола и скръсти ръце пред гърдите си.
— Тогава ще остана, докато тампонът изсъхне — обяви след това.
Кейт го погледна озадачено.
— Страх те е да не замърся или подменя пробата ли? — Тъй като той не отговори, а само повдигна вежди, тя поклати възмутено глава. — Щом не ми вярваш, защо се съгласи аз да я взема?
— По-добре ти, отколкото друг — отвърна Бен, без да промени позата си. — Но аз обичам да контролирам нещата. Винаги когато мога.
Кейт му повярва, без да се двоуми. Очевидно предпазливостта бе част от характера му, понеже дори докато страдаше от амнезия, му беше трудно да се отърси от това си качество. Явно беше свикнал да разчита само на себе си.
— Ами пробата от Ралф? Може отдавна вече да съм я манипулирала.
Бен все така не сваляше очи от нея и в тях се четяха онези решителност и суровост, от които се беше научила да се бои.
— Би могла, вярно е. Но ще разбера, ако си го направила. Аз съм негов син, в това няма капка съмнение, а това тук… — и посочи контейнера — … го правя само за да си спестя допълнителни спорове. Пък ако той си въобразява, че ще се отърве от мен с манипулирана проба, дълбоко се лъже. Тогава ще изискам повторение на теста по съдебен ред. Няма да се измъкне.
— Но Ралф изобщо не иска да се измъкне — възрази Кейт. — Напротив. И той е сигурен, че си негов син. — А след като Бен само изпръхтя, добави: — Открил е в Дарингам Хол портрет на един от прадедите си, който много прилича на теб.
След дълъг миг на размисъл Бен попита:
— Сериозно? — Чутото, изглежда, го изненада и донякъде обърка. Сетне недоверието се върна в погледа му. — Е, значи настоява за този тест само защото знае, че вече няма как да се оправдае.
— Не — възрази повторно Кейт. — Всичко това му дойде като гръм от ясно небе. Не е знаел, Бен.
— Разбира се, че е знаел! — Бен стана рязко от стола си и я изгледа с неприязън. — Просто не е допускал, че един прекрасен ден ще се появя и ще го изправя пред този факт. И че вече разполагам със средства и с начини да му потърся отговорност за онова, което е причинил на майка ми.
Докато говореше, сновеше неспокойно из стаята, кучетата, допреди малко лежащи в краката му, също бяха скочили и го следваха по петите. Той обаче не им обръщаше внимание, изцяло завладян от гнева си.
— Когато мама му казала, че е бременна, Ралф Камдън не проявил никакъв интерес — продължи Бен с издаващ възбудата му глас. — Даже напротив. Първо й предложил пари, за да изчезне от живота му, и след като отказала да ги приеме, я заплашил. Искал да я принуди да направи аборт, а имал и влиятелни приятели и добри адвокати. Мама нямала никого и нищо. Била сам-самичка, без семейство, което да й подаде ръка, затова нямала сили да се бори… и избягала в Америка, колкото се може по-далеч от мъжа, който я наранил толкова дълбоко, че никога повече не помислила за друга връзка. При това през цялото време била омъжена за него, защото той дори не сметнал за необходимо да се разведе официално с нея!
Кейт го гледаше смаяна, тъй като всичко, което казваше, звучеше не по-малко достоверно от версията, чута от Ралф. Но как беше възможно? Нима Ралф действително не беше човекът, за когото го смяташе открай време? Нима имаше друга, тъмна страна, за която никой не подозираше? Неволно се сети как бе застанал пред портрета и признал колко лекомислено и незряло е постъпил навремето. Дали тогава е бил друг човек?
— Никога не би постъпил така! — изрече едва ли не отчаяно, защото не знаеше на кого да вярва.
Бен повдигна вежди.
— А майка ми би излъгала… и то малко преди смъртта си? Разказа ми всичко чак когато краят й наближи и ме накара да обещая, че няма да търся баща си.
Кейт преглътна, когато пак си помисли колко малък е бил по онова време. Тя самата след смъртта на родителите си поне беше имала вуйчо Бил, а по-късно и семейство Камдън. А Бен очевидно бе разчитал единствено на себе си — което обясняваше силната му подозрителност. И неимоверния му гняв.