— А защо все пак го направи? — запита тихичко.
Бен се обърна и пристъпи към прозореца, загледа се навън.
— Защото през всичките години това не ми даваше мира. Мама не пожела да каже името на баща ми и едва благодарение на проучванията си открих, че той е от английската провинциална аристокрация. И внезапно всичко си дойде на мястото. Не е била достатъчно добра за него, разбираш ли? Бъдещият сър Ралф Камдън, баронет на Дарингам Хол, и млада жена, незавършила училище, която изкарва прехраната си като келнерка — явно е решил, че не е подходяща, след като си е направил удоволствието с нея.
Кейт поклати глава, този път сигурна, че е права.
— Не, това изобщо не е логично. Защо Ралф се е оженил за нея, щом не е била достатъчно добра за него? Нима не е възможно да е станало другояче? Ралф казва, че семейният адвокат е движел всичко. Може пък той да е препредал нещо погрешно.
Бен отново се обърна към нея.
— Посланието към майка ми е било абсолютно недвусмислено, повярвай ми. Няма място за грешки. — Гневните му очи прогориха нейните. — Защо отказваш да видиш истината, Кейт? Те се имат за нещо повече. Понеже дълбоко в съзнанието си все още са старите едри земевладелци, които си въобразяват, че всичко им е позволено. Също и спрямо теб. Ти не си една от тях, дори да си го мислиш. В тяхната йерархия те са горе, а ти — долу, наред с прислугата. Преди по-малко от век щеше да бъдеш сред момичетата, които с поднос в ръка обикалят между натруфените дами и им сервират напитки. Които перат бельото им, оправят леглата и изпълняват даже най-ексцентричните им желания.
Кейт пак поклати глава, този път по-енергично.
— Не е вярно. Семейство Камдън са съвсем нормални хора. Та нали общуваше с тях, познаваш ги и сам видя, че са ангажирани със сериозни неща. Дават работа на доста местни жители — и те самите се трудят здраво, за да запазят постигнатото тук. Това отдавна вече няма нищо общо с класово мислене. — И издиша шумно. — Впрочем, ако резултатът от теста е положителен, и ти ще бъдеш един от тях. Дори ще наследиш титлата баронет, така че ако думите ти са верни, и ти ще си от страната на „едрите земевладелци“.
Бен сви ръце в юмруци, погледът му се вледени.
— Никога няма да застана от страната на Камдън. Никога.
Не, няма, рече си Кейт и отново усети тежестта в гърдите си, която й пречеше да диша. А тя никога нямаше да застане срещу хората, който й бяха давали обич и подкрепа, когато се беше чувствала сам-самичка на света.
— И какво възнамеряваш да правиш? Титлата ще ти бъде ли достатъчна, или искаш да им отнемеш и друго?
— Стига да мога — заяви той, а Кейт го изгледа с ужас. Как беше възможно да е толкова коравосърдечен?
— Наистина ли смяташ, че ще се почувстваш по-добре, ако ги съсипеш? Ами ако грешиш и постъпиш несправедливо с тях — не си ли се замислял за това?
Кейт се помъчи да разгадае погледа му, уви, беше невъзможно. Той не й позволи да види какво се случва в главата му.
— Но какво искаш, Кейт? — Гласът му прозвуча саркастично. — Да се върна там, откъдето съм дошъл, и да изчезна от живота ви?
Не, помисли си Кейт и едва се сдържа да не го каже на глас. Не да изчезне, напротив. Искаше да си го върне, макар че се срамуваше от слабостта си. Преди да го е забелязал, рязко се обърна гърбом и отиде до прозореца, взря се в дъжда навън и стисна зъби, за да не се разплаче. Но всичко просто й дойде в повече: това, че мъжът, в който се беше влюбила безумно, й вдъхваше страх. Че вече не можеше да му се довери.
— Искам само нещата пак да се върнат постарому — промълви тихо и не успя да се пребори с отчаянието, долавящо се в гласа й.
В стъклото, в което се отразяваше стаята, видя, че Бен застана зад нея. И усети присъствието му по топлината на тялото му, облъхна я познатият мъжки аромат, който така й пречеше да мисли трезво. Знаеше, че греши, допускайки го толкова близо до себе си, ала тялото не й се подчиняваше.
По гърба й пробягаха тръпки на възбуда и Кейт отвори леко устни, когато Бен отмахна косата от тила й и нежно погали с пръсти чувствителната й кожа. Сетне плъзна ръце към раменете й и я обърна към себе си. Останала без дъх, тя не се възпротиви и се взря в сивите му очи.
Студената пелена, която ги покриваше, бе изчезнала и за миг нейде дълбоко в тях Кейт като че ли съзря онова, което бе видяла вечерта на бала. Преди Бен да се сети кой е и преди да се случи всичко онова, което сега ги разделяше.