Сякаш за да потвърди опасенията й, Тоби внезапно пак вдигна глава и изръмжа, този път по-продължително и по-силно, преди да се отпусне изтощен на възглавницата си и отново да затвори очи. Кейт беше почти сигурна, че би изтичал до вратата, стига да не беше толкова отпаднал, и това подкрепи решението й да обезопаси доколкото може къщата, преди да си тръгне. Тоби още известно време щеше да остане извън строя като пазач.
Ето защо отиде в антрето, сложи си обувките и якето и прекрачи прага, преди Аманда да й попречи.
Навън я посрещнаха толкова силен вятър и плющящ дъжд, че Кейт буквално се залепи за стената, за да затвори капаците, които бяха стари и заяждаха. Все някак успя и след като хлопна и последния, с облекчение чу как Аманда ги зарези отвътре.
За да се скрие от лошото време, Кейт побърза да свие зад ъгъла на постройката — и се вцепени, когато в проблясъка на поредната светкавица зърна приведена тъмна фигура, която се прокрадваше към къщата.
* * *
Бен едва успя да отвори очи. По всяка вероятност беше припаднал за малко, защото когато се надигна със стон, установи, че е лежал в крайпътните храсти. И че е сам. От момичетата нямаше и следа, колата им също бе изчезнала — както и ягуарът, бяха взели и него.
Шокът от случилото се полека-лека се уталожи в съзнанието му. Умът му направо не побираше безцеремонността и жестокосърдечието, с които го бяха нападнали младите жени. Неочаквано и петте вкупом го бяха обсипали с порой от юмруци и ритници. Можеше да се каже, че извади късмет, тъй като един от първите удари го уцели лошо в главата и го повали на земята. Иначе бог знае кога щяха да спрат побоя. Нямаше никаква представа кое ги бе накарало да офейкат, но ето че се бяха махнали оттук — а той самият беше пострадал доста сериозно.
Предпазливо попипа сцепената си кървяща устна и изстена, защото от движението го прониза болка в ребрата. Повечето удари бяха попаднали в гръдната област, затова и му беше трудно да диша, когато се изправи. Левият крак също му правеше номера, нещо не беше наред с коляното.
За миг просто постоя, без да помръдне, вторачен в полята и гората зад дъждовната пелена. След това изруга здравата, за да даде воля на отчаянието си, че насред крайно неприятна лятна буря се е озовал на някакво забравено от бога английско шосе и е останал без кола. Но това не беше най-големият му проблем. В ягуара бяха всичките му вещи: куфар, мобилен телефон, пари, паспорт — както и копията на документите, които възнамеряваше да покаже на семейство Камдън. Всичко беше заминало. Всичко.
И сега какво? Вбесен на себе си заради проявеното високомерие и напълно погрешната оценка на опасността, Бен огледа района, осветяван от бързата поредица мълнии. Мразеше да е безпомощен и беше решен час по-скоро да промени това състояние. За целта трябваше да намери най-близкото село или поне някой чифлик, откъдето да се обади в полицията. Момичетата надали бяха стигнали далеч с екстравагантната кола под наем — това поне беше утешително.
Само че не се виждаше нищо освен поля от дясната страна на пътя и гора от лявата. Или пък…?
Бен присви очи и се взря в полумрака, който след блясъка на мълниите му се стори почти черен. Насред гъстата гора като че ли мярна светлинка. Ако имаше късмет, бяха прозорци на къща, която май не беше много далеч.
Възвърнал решителността си, се махна от шосето и пое през гората. Едва сега почувства колко е зле, защото при всяка крачка изпитваше болка и трябваше да върви леко приведен, за да може изобщо да се движи. Лошото време допълваше картинката: под листния покрив не валеше толкова силно, затова пък дърветата се огъваха с пукот под напора на вятъра и Бен едва успяваше да избегне откъртените големи клони, които току се стоварваха пред него.
Бързаше, доколкото му стигаха силите и колкото по наближаваше светлинката, толкова повече се засилваше оптимизмът му, че действително върви към къща. И в един момент я видя: малка двуетажна вила, обградена от няколко бараки и разположена насред полянка. Светлината, идваща от прозорците, сега беше по-слаба отпреди, защото някой бе затворил капаците, но силуетът на къщата ясно си личеше. А и в последните метри се натъкна на павирана пътека, което улесни придвижването му.
Макар да не разбираше как човек може да издържи в такъв пущинак, никое място досега не му се беше струвало по-примамливо. Куцайки, отмина ландроувъра, паркиран пред вилата, и се насочи към вратата. Само още няколко крачки и щеше да си отдъхне. Явно късметът не го беше изоставил напъл…