Дочу лека, изпълнена с копнеж въздишка и едва секунда по-късно Кейт осъзна, че въздишката се е отронила от нейните гърди. А след още секунда вече не бе способна да мисли, защото Бен я привлече към себе си и я целуна.
29
Ръцете му я държаха толкова здраво, че почти й причиняваха болка, ала Кейт жадуваше за по-голяма близост. Отчаяно се прилепи до него и отвърна на целувката му, в която нямаше и следа от нежност. Не, тя беше дива и настойчива, и толкова позната, че сърцето й се сви. Сякаш след дълга абстиненция наново бе вкусила нещо, към което бе пристрастена, и сега нямаше вече никакъв шанс да се избави от него, беше безнадеждно изгубена.
По вените й потече неподправено щастие, разпали в нея огъня, който бе опознала едва чрез любовта си към него. Беше неудържим, разтапяше всяка съпротива на разсъдъка й, докато всичко в нея умираше от копнеж по него.
Желаеше го със сила, която не бе разумна и за броени минути изтри всичко друго от съзнанието й. Затова изохка, но не уплашено, а насърчително, когато той я изтика към стената, и се изви, за да го пресрещне, когато той грубо притисна тялото си към нейното. Тръпнеща от очакване, наклони глава настрани, когато той с устни остави гореща диря по шията й, и усети как я разтърси ново желание, когато той обхвана гърдите й в шепи и ги погали.
Беше като восък в ръцете му.
И той вероятно го знаеше.
Мисълта, че Бен може би я целува, воден само от пресметливост, за да я привлече на своя страна, като студен нож разсече мъглата на страстта, в която почти се беше загубила. Той отново я целуна, дъхът му бе все така изкусителен, обаче Кейт някак си успя да опре ръце в гърдите му и да се откъсне от устните му.
Той простена, явно изненадан от отказа й да продължат целувката. Дишаше тежко и Кейт като че ли за миг видя в буреносно сивите му очи същото объркване, което изпитваше и тя. Но може би се заблуждаваше — а и беше на косъм от това пак да му позволи да разбие сърцето й, така че трябваше да внимава.
— Ако е било грешка, може би не бива да я повтаряме — изрече с учудващо твърд глас и усети болезнено пробождане, когато изражението му се промени и пак стана сурово.
Очакваше, че ще я пусне, ала той го направи чак когато силна мелодия на мобилен телефон внезапно наруши тишината. С полугласна ругатня Бен бръкна в джоба на сакото си и извади неспиращия да звъни смартфон.
— Да? — попита сопнато и Кейт използва момента и отстъпи няколко крачки. Трябваше да се отдалечи от него, за да овладее дишането и сърдечния си ритъм.
Диалогът не продължи много, а Бен отговаряше толкова лаконично, че тя не можа да разбере с кого приказва. Беше обаче почти сигурна, че е асистентката му, с която може би го свързваше нещо повече от работата.
Кейт отново усети неприятното пробождане, проникващо дълбоко в гърдите й. Как можеше да е толкова наивна? Да, Бен я целуна, но със сигурност не защото не бе в състояние да й устои. Очакваше нещо в замяна и ако не беше нащрек, сама щеше да му открие ахилесовата си пета, щеше да се озове много по-навътре между чука и наковалнята.
Потрепери и скръсти ръце пред гърдите си, изчака го да приключи разговора.
— Мисля, че е най-добре да си тръгнеш.
С вдигната брадичка устоя на погледа му, надявайки се да не забележи, че съпротивата й не е нищо друго освен фасада — която щеше да рухне, ако той пак посегнеше към нея. Бен обаче не го стори, само я погледна, а тя не можа да изтълкува изражението му.
— Обади се, като получиш резултата от теста — заяви и се запъти към вратата.
— Почакай! — извика Кейт и преглътна, когато той спря и се обърна към нея. Посочи пътната чанта, която бе на пода до вратата. — Вътре има твои неща. Твоята… секретарка ги забрави, когато беше тук.
Бен наведе поглед към чантата, после го вдигна към Кейт.
— Тя ми е асистентка — отвърна. — А нещата не са мои.
Кейт сдържа сълзите, които пак нахлуваха в очите й. С две крачки стигна до него, грабна чантата и я тикна в ръцете му.
— Напротив, твои са и ще си ги вземеш. Тъй като не ги искам. Не искам абсолютно нищо, което да ми напомня за теб — изрече по-разпалено, отколкото й се искаше, понеже студеният му поглед буквално пронизваше сърцето й.
Бен отстъпи крачка назад и пое чантата.
— Както желаеш — каза с безизразен глас и си тръгна, затвори вратата толкова бързо, че на Кейт не й остана време да реагира.
Тя дълго стоя, без да помръдне, вторачена във вратата. Сетне се завлече до масата и довърши необходимото за изпращане на пробите, затвори контейнера с тампона и попълни съответните формуляри. Имаше да впише само няколко данни, което обаче й струва усилия, защото мислите й непрестанно кръжаха около целувката на Бен и й пречеха да се съсредоточи.