Още усещаше устните му върху своите и трепереше вътрешно, защото близостта му я разтърси издъно. Нямаше чувството, че я е целунал от пресметливост, и при спомена за допира на устните му по гърба й пробягаха тръпки. Докъде ли би стигнал, ако не го беше спряла?
Тъкмо щеше да затвори плика, когато кучетата оповестиха с лай, че идва и друг посетител. От мястото си на масата погледна през прозореца и видя, че се задава Анна, сестрата на Айви. Междувременно наистина бе завалял пороен дъжд и Кейт бързо се изправи да й отвори.
— Преча ли? — необичайно плахо запита Анна, когато я покани да влезе, и Кейт леко се притесни, забелязвайки тъмните кръгове под очите й. Явно последните нощи не беше спала добре.
— Не, напротив. Точно в момента имам крещяща нужда от малко разнообразие. — Помогна на Анна да свали мокрото си яке и посочи масата. — Седни де, ще запаря набързо чай.
— Не, благодаря. — Анна тръсна глава и стиснала едва ли не конвулсивно чантата си, се запъти към масата. — Искам само да поговорим.
Нямаше съмнение, че й тежеше нещо и тя искаше час по-скоро да излее болката си. Ето защо Кейт я последва без излишни приказки и седна срещу нея. Едва тогава мярна плика на масата. Припряно го плъзна към себе си и стана да го прибере. Само че Анна вече го беше видяла.
— Това ли е тестът? — попита директно и впи очи в Кейт.
Кейт се отпусна изненадана на стола си.
— Знаеш ли за него?
Анна кимна.
— Ралф каза на Дейвид. Не искаше да действа зад гърба му. — Поколеба се, а след миг-два продължи: — Затова съм тук.
Кейт смръщи чело и замълча, докато Анна търсеше подходящите думи, за да изложи молбата си.
— Този тест… — продума най-накрая. — Може ли да се разшири?
След като Кейт я изгледа озадачено, Анна бръкна в чантата си и извади найлоново пликче с четка за зъби.
— На Дейвид е. Прочетох в интернет, че и такива вещи може да се използват при тест за бащинство.
Най-накрая на Кейт й проблесна накъде бие Анна.
— Искаш да се провери дали Дейвид е син на Ралф? — Тази мисъл направо я шокира. — Заради твърдението на Оливия? Да не би да вярваш на тези глупости?
Анна въздъхна тежко.
— Не искам да им вярвам, вероятно и никой от нас не иска. Но ти не си ли се замисляла дали е истина?
— Замисляла съм се — призна Кейт, изпитвайки вина.
— Според мен с всички ни е така — продължи Анна. — А Дейвид е най-зле. Наистина се измъчва. Дума не отваря за това и мисля, че се страхува да си направи тест. Както и Ралф. Не че ще му придадат значение, и това разбирам. Но казаното си е казано и то вечно ще тегне над Дейвид, ако не реши въпроса за себе си. По-добре да знае със сигурност — особено сега, когато се появи този Стърлинг.
Все още двоумяща се, Кейт поклати глава.
— Не може без съгласието му.
— Моля те, Кейт — настоя Анна и плъзна пликчето по масата. — Зная, че не е коректно да действаме зад гърба му. Но просто не искам Дейвид да страда. Този тест ще изясни толкова неща — а отговорността поемам аз.
Кейт обърна глава към прозореца и погледна към двора. Всичко в нея се противеше, защото това бе груба намеса в личния живот на Ралф и Дейвид. Нито тя, нито Анна имаха право да вземат това решение вместо двамата — още повече че резултатът можеше да се окаже различен от предположенията им.
— Ами ако Оливия е казала истината и резултатът е отрицателен?
Ако предприемеха тази стъпка, трябваше да предвидят и тази вероятност. Но Анна явно го беше направила, понеже решителният израз не изчезна от лицето й.
— Тогава ще го знаем само ние двете.
Кейт поклати глава.
— Не е ли по-добре да оставим нещата, както са си? Ще можеш ли да живееш спокойно, ако знаеш истината, но си принудена да мълчиш?
Този довод докосна чувствителна струна в душата на Анна.
— Не зная — призна, превила рамене. — Има обаче голяма вероятност да не се наложи. Нима е по-добре да живеем в неизвестност?
Кейт въздъхна дълбоко, защото този аргумент не можеше да се отхвърли с лека ръка. Твърдението на Оливия витаеше в пространството и след като вълнението около Бен се уталожеше, не бе изключено някой да си спомни за него и да го подхване наново. Достатъчно често бе ставала свидетелка колко бързо се разпространяват слуховете и как задълго отравят атмосферата — може би ако Дейвид оставеше всички съмнения зад гърба си, това би му помогнало да се изправи по-самоуверено пред проблема.
— Е, добре — каза Кейт и взе пликчето с четката за зъби. — Веднага ще се обадя в лабораторията и ще попитам дали е възможно.