— О, благодаря ти, Кейт!
Анна беше видимо облекчена, но Кейт я погледна предупредително.
— След като го направим, ще се наложи да поемем отговорността и да живеем с нея. Това може да се окаже тежко бреме… дано си наясно.
Анна кимна и усмивката, пробягнала по лицето й, отново угасна.
— То и сега е така — промълви, а като си тръгна, Кейт осъзна, че и продължителната неизвестност може да нанесе големи вреди. Трябваше да застанат лице в лице със ситуацията и всичко, което би помогнало да я изясни, можеше да е само от полза. Затова потърси в документите номера на лабораторията.
30
— Всъщност как си го представяш това? — Питър беше вперил поглед в Бен и на лицето му бе изписано чиста проба раздразнение. — Не може вечно да киснем в това затънтено място. Боже господи, Бен, та ти имаш ангажимента да ръководиш цяла фирма!
Бен изкара въздуха от дробовете си. Тези спорове се водеха още откакто Пийт и Сиена се появиха в Салтърс Енд и той си припомни кой е. Само че приятелят му очевидно не проумяваше колко важно за него е ставащото тук.
— Не ръководя фирмата сам — припомни на Пийт. Посочи бюрото, което приятелят му междувременно бе оборудвал с три компютъра; работеха перманентно и вероятно надуваха неимоверно сметката за ток на „Трите корони“. — Освен това нали всичко е свързано в мрежа, така че да вършим повечето работа оттук.
— Това е временно решение, по дяволите, и ти го знаеш! — възрази Пийт. Но Бен нямаше намерение да отстъпи.
— Окей, щом толкова се тревожиш, че Сиена няма да се справи, вземи самолета и я последвай. Ще мина и без теб.
Още преди два дни бе изпратил Сиена да се върне в Ню Йорк и да удържа фронта в офиса. Не беше идеалният вариант, сам го знаеше, но тя беше много компетентна и докато бяха в тесен контакт — благодарение и на царя на компютърните конфигурации Питър — известно време можеха да карат и така. А за Сиена при всички положения беше по-добре засега да не се мярка пред очите на Бен.
Още й беше ядосан, задето бе отишла на своя глава у Кейт. Искаше да върне смокинга лично и асистентката му положително нямаше да забрави скоро гневния му изблик.
Питър обаче отказваше да последва Сиена и да се върне в Щатите. Вместо това упорито се опитваше да разубеди Бен от плана му. Във всеки случай поне когато не се оплакваше колко е ужасно в Салтърс Енд и най-вече в „Трите корони“. Или не се караше с кръчмарката, на която бе забранил да чисти стаята му. Двамата бяха като куче и котка и по няколко пъти дневно си разменяха словесни престрелки. Впрочем това действаше разтоварващо на Бен, понеже докато бе ангажиран с въпросната Тили, приятелят му не му лазеше по нервите — както сега.
— Какво ще постигнеш? — запита войнствено Пийт. — Ще си осигуриш благородническа титла въпреки нежеланието на смешното си семейство? И какво, като я получиш? Ще окачиш снимка на този грозен мастодонт в кабинета си и ще ни караш да се обръщаме към теб със „сър“?
Бен изсумтя.
— Не можеш да ме разбереш — каза и стана от леглото. Разстоянието до прозореца не беше голямо, но трябваше да внимава да не се спъне в дрехите и кабелите, с които бе осеян подът.
— Да, прав си, пък и не желая. — Питър, който седеше на стола пред временното си работно място, поклати глава. — Братле, ти си направо обсебен от тази история. Искаш да си отмъстиш, защото въпросните Камдън са се отнесли зле към майка ти, с това съм съгласен. Но защо трябва да се размотаваш тук? Те не те искат, Бен, сам го каза. А и какво да търсиш при хора, които за добре дошъл те пребиват и веднага след това те цапардосват с цепеница по главата?
Бен направи гримаса.
— Не зная кой ме е пребил — уточни той, тъй като все още не помнеше какво му се беше случило малко преди първата среща с Кейт. Не беше изключено да се сети впоследствие, но според лекаря именно минутите непосредствено преди или след произшествие често се изтриваха от паметта.
— Тъй да бъде. — На Питър очевидно му беше все едно кой в крайна сметка е виновен за хематомите на Бен. — Във всеки случай не си желан в имението — настоя на своето. — Пък и нямаш никаква работа там. Твоят живот тече в Ню Йорк. Само че в момента за жалост без теб, защото държиш непременно да проучиш родословното…
Почукване на вратата го прекъсна и той изпъшка.
— Господи, сигурно пак е онази Тили Флечър. Ако ми изнесе още една лекция за състоянието на стаята ми, кълна се, че ще й извия врата!
С повдигнати вежди Бен се огледа наоколо. Междувременно Пийт беше сътворил и тук същия хаос както в кабинета си във фирмата. Само дето той беше малко по-просторен, а стаичката в пансиона изглеждаше като опустошена от ураган.