— И как възнамеряваш да постъпиш сега? — поинтересува се Питър.
Същият въпрос му беше задала и Кейт, но Бен все още не бе решил окончателно. Всъщност досега всичко се развиваше, както си го беше представял. Семейство Камдън бяха загубили ума и дума от появата му и приемаха сериозно претенциите за титлата.
Не бе очаквал обаче, че Ралф Камдън действително ще се съгласи да се подложи на тест за бащинство. Просто ей така, без Бен да го заплаши. Дали предполагаше, че резултатът ще е отрицателен, и се надяваше да се отърве на бърза ръка от него? Може би, но интересът му изглеждаше смущаващо неподправен…
Бен тръсна глава. Не, това беше тактика, нищо друго, която целеше да го отклони от истинската му цел — да улучи най-чувствителното място на семейството, което толкова бе наранило майка му. Там, където щеше да ги заболи най-силно.
Добре че за времето, прекарано тук, бе научил доста за имението и хората. Всичко това бяха опорни точки, на които да стъпи, обмисляйки по-подробно отмъщението си. А че Камдънови трябваше да си платят, бе извън всяко съмнение. Достатъчно беше да си спомни лицето на майка си, за да затвърди решението си. И Кейт нямаше да го промени.
— Засега ще поизчакам — поясни на Питър. — На ход са семейство Камдън, ще обмисля стратегията си в зависимост от тяхната реакция.
Съдебният процес беше само вариант, ако все пак откажеха да признаят претенциите му. Но Бен претегляше и възможността да се занимае по-обстойно с финансовото им състояние. Не беше изключено да имат дългове, които да изкупи. Или да се нуждаят от финансови средства, които можеха да се блокират. Имаше десетки начини да удари господата от Дарингам Хол и най-вече да накаже Ралф Камдън за малодушното му поведение. И той щеше да използва един от тях дори да наранеше Кейт. Тя нямаше никакво значение в случая. Точно така.
— И колко ще чакаш? — Питър беше все така нервен и на Бен окончателно му писна.
— Колкото трябва, окей? А ако не ти изнася, просто хвани самолета за Ню Йорк. Там пак ще имаш всичко, което така ужасно ти липсва тук, и няма да ми лазиш по нервите — изръмжа и тръгна към вратата, понеже вече не издържаше скептичния поглед на приятеля си.
Предполагаше защо Питър не желае да се върне без него в Ню Йорк, въпреки че нито веднъж не го беше изразил открито. И той като Бен афишираше своя страх от обвързване и би отрекъл наличието на други, различни от разумните, причини. Само че Бен познаваше приятеля си. След като оставаше доброволно на място, което всъщност ненавиждаше, значи се тревожеше. Тяхното приятелство, ето кое го задържаше тук, макар че според Бен реакцията му беше направо смехотворна.
Всичко ми е наред, рече си, когато влезе в стаята си и се отпусна на широкото легло. Навъсено се втренчи в крещящия тапет на розички, който непрестанно му напомняше колко далеч е от дома си. Но още малко и щеше да постигне каквото беше запланувал. А Питър трябваше да изтрае дотогава, щом като мислеше, че е длъжен да му оказва подкрепа.
Игнорира присвиването под лъжичката при мисълта какво щеше да остави тук. Кейт няма никакво значение в случая, повтори си, а образът й отново изплува пред вътрешния му взор. Тя беше епизод, нищо повече. Категорично — нищо повече.
* * *
Питър гледаше към вратата, която Бен беше затръшнал подире си, и не знаеше какво да мисли.
Познаваше приятеля си, но не и в такава светлина. Нещо у Бен се беше променило, откакто беше тук в Англия. Дали пък този удар в главата не му беше причинил по-силни увреждания, отколкото предполагаха?
Поне едно обаче беше ясно: в никакъв случай не биваше да си тръгне и да остави приятеля си сам.
Знаеше, че майката на Бен е починала рано и ако тоя лорд Еди-кой си действително му беше баща, Бен вероятно първо трябваше да изясни ситуацията за себе си. Но пък все някой трябваше да го подсети, че мястото му не е тук — иначе на тези хора току-виж им хрумнало да го задържат тук. Наследство, отговорност и тем подобни — как ли пък не!
Питър поклати глава, защото всичко беше дяволски объркващо. Поведението на Бен — също. Ей богу, смяташе, че познава приятеля си, че разбира мислите и действията му. Такова чудо като сега обаче не се беше случвало. Дори само това как сви сармите на Сиена единствено защото на своя глава бе отишла при тази Кейт да й върне смокинга!
Имаше нещо между него и ветеринарната докторка. Усещаше се във въздуха, когато стояха един срещу друг, и ако Питър не познаваше толкова добре Бен, би казал, че въпросната Кейт хубавичко му е завъртяла главата. Не, това беше пълен абсурд. Той никога досега не бе проявявал сериозен интерес към жена. Служебно може би, тогава съумяваше целенасочено да пусне в ход чара си — нещо, на което Пит неизменно се възхищаваше. Така че не му липсваха предложения и той успешно се възползваше от тях. Връзките му обаче нито веднъж не бяха надхвърлили границите на инцидентни афери.