Не че самият Питър беше специалист в тази област. И неговият любовен живот общо взето изглеждаше по сходен начин. Е, добре, възможностите му далеч не бяха толкова многобройни като на Бен, защото тая работа с чара хич не му се удаваше, но и той определено не търсеше голямата любов. Вече не. Просто не беше съвместим с повечето хора и бе престанал да се пита защо. Да живее сам, си беше окей. Поне в повечето случаи.
Мда, все едно, помисли си. При всички положения трябваше да остане, та Бен да не затъне прекалено дълбоко в тази история. Макар да отричаше, фактът, че Камдън му е баща, май не го оставяше равнодушен и дявол знае как можеха да се развият нещата.
И точно затова не биваше да го изпуска от очи, въпреки че едва издържаше в тази микроскопична стаичка в това микроскопично селце на това микроскопично островче. Направо да те хване клаустрофобия — или пък да полудееш.
Хората като него бяха родени за големия град. Нуждаеше се от автомобилни газове, улични клисури, шум и тълпи от хора, с други думи: от абсолютно нормалната нюйоркска лудница. Ето кое бе неговият свят, а не това село с неговите поля и гори, и хората, които се познаваха и поздравяваха на улицата — боже господи, никой не можеше да изтрае дълго такава идилия…
— Мистър Адамс? — Гласът на кръчмарката, която чукаше на вратата, го изтръгна от мислите му. — Мистър Адамс, там ли сте?
Питър стигна до вратата с три големи крачки и я разтвори със замах.
— Да, тук съм! — каза и се облегна на рамката, така че Тили Флечър можеше да погледне в стаята, но не и да влезе в нея. — И се опитвам да работя. Което е трудно, защото постоянно ми пречат_.
Последната дума изговори по-силно, понеже бе замислена като предупреждение. Но сърцатата англичанка както винаги не се трогна от нея. Напротив, тя явно я предизвика, тъй като подпря ръце на хълбоците си.
— О, тогава както никога сме на едно и също мнение. И аз се опитвам да работя и мразя някой да ми пречи. А вие, мистър Адамс, правите точно това, и то, откакто сте пристигнали. Пък аз искам само да ви създам уют и да поддържам реда в стаята, за която отговарям. Положително ще се чувствате по-добре в нея, ако е почистена.
— И сега се чувствам много добре — увери я Питър и се ухили доволно, когато в големите сини очи на Тили проблесна гняв.
Като се нервираше, изглеждаше посвоему сладка и колкото и да я ругаеше, дребничката провинциална англичанка всъщност го спасяваше. Споровете с нея бяха единственото, което го възпираше да не умре на мига от скука.
— Радвам се за вас. — Усмихна му се невинно и Питър изведнъж усети как го обля топла вълна. — Само че това надали ще продължи още дълго. Тъй като ако и занапред не ме пускате да почистя стаята ви, ще се задушите в собствената си мръсотия. — Сега вече повиши глас и в очите й отново проблесна гняв. — Да знаете, че скоро ще загубя търпение.
Питър се наведе към нея.
— Само да сте посмяла да влезете в стаята ми в мое отсъствие и да докоснете нещата ми, ще купя тази барака и ще ви уволня без предупреждение — заяви и се усмихна под мустак, понеже тя очевидно се замисли доколко сериозно трябва да приеме заплахата. Във всеки случай май реши, че е способен на това, което донякъде го поласка. За по-сигурно Пийт добави: — А, и поздравете господин Мур от мен. Другия път като седнем на чаша бира, трябва да го попитам как в заведението му гледат на девиза „Клиентът винаги има право“.
Затвори вратата под носа на най-сетне загубилата дар слово Тили Флечър и се върна на бюрото си. Да, позабавлява се, дано англичанката не се откажеше от битката. Не че някога щеше да я допусне в своята светая светих. Щеше да се развихри тук само през трупа му! Освен това не проумяваше цялото това вълнение — той просто не беше от най-уредните и туйто. Но това не дразнеше никого.
С дълбока въздишка Питър се обърна пак към мониторите си. Апропо, подреждане. Време беше да се посвети на новата програма, над която работеше. Нали поне един от тях трябваше да се труди, ако не искаха фирмата им да фалира. Така че затрака по клавиатурата и след броени минути беше вече забравил за всичко наоколо.
* * *
Кейт въздъхна с облекчение, когато излезе от „Трите корони“. Все още трепереше вътрешно, понеже срещата с Бен я беше извадила от равновесие. За капак по стълбите срещна Тили, която, естествено, попита какво е търсила горе при Бен и Питър Адамс. Не можеше да й каже, затова я подмина с оправданието, че бърза.