— Честър, не!
Дейвид посегна към повода на жребеца, за да го задържи. Само че в същата секунда който и да беше стрелецът го направи още веднъж и това се оказа в повече даже за иначе спокойния Честър. Още преди Дейвид да хване повода, и той превъртя и с оглушителен тропот на копита галопира след Бони по горската пътека. Само след миг конете изчезнаха между дърветата.
Дейвид изруга наум, но насочи цялото си внимание към Анна, която все така лежеше със затворени очи и не шаваше. Коленичи до нея и обхвана лицето й в шепи, уплаши се от допира със студената й кожа. Не, рече си. Нищо не й се е случило. Положително нищо не й се е случило.
— Анна! — От страха, който внезапно стегна гърлото му, гласът му прозвуча хрипкаво. — Анна, моля те… събуди се!
32
— Здравей, Кейт!
Къркби й отвори голямата входна врата на Дарингам Хол с една от редките си усмивки. Както винаги, когато бяха насаме, се държеше малко по-непосредствено от обикновено и за момент й позволи да надникне зад иначе недостъпната си фасада. За мнозина Къркби представляваше загадка, понеже беше затворен и неразговорлив, но Кейт го познаваше достатъчно дълго, за да е наясно, че е много благ, лоялен човек, който обича мястото, отредено му от живота, и е изцяло отдаден на професията си.
Ето защо беше вече информиран, че тя има нова уговорка с Ралф, и директно я покани в голямото фоайе, без да попита защо е дошла.
— Мистър Камдън току-що телефонира. Забавили са го, но ще дойде всеки момент — поясни. — С Меган тъкмо пием чай в кухнята. Ако желаеш, можеш да ни правиш компания.
Кейт отвърна на усмивката му, макар и с известно усилие.
— Много мило, но предпочитам да го изчакам в библиотеката.
Колкото и да й бяха симпатични Меган и Къркби, днес просто не й беше до общи приказки — или до нова обидна тирада срещу Бен.
Високият иконом кимна. Ако някой проявяваше разбиране, че на хората невинаги им се говори, то това беше Къркби.
— Тогава да ти донеса ли чая в библиотеката? — попита, обаче Кейт отказа и това.
— Не, благодаря.
Сигурна беше, че Къркби и бездруго ще им сервира чай по-късно. А в момента наистина предпочиташе да бъде сама и се зарадва, когато той реагира на думите й единствено с бегла усмивка, преди да се запъти към кухнята.
Кейт остана във фоайето и докато го прекосяваше, унесена в мисли, се огледа наоколо в просторното помещение. Долови познатата миризма — тази неподдаваща се на определение комбинация от дърво, политура и вековно достолепие, която обикновено извикваше на лицето й усмивка, защото именно нея толкова обичаше в Дарингам Хол. Сега обаче миризмата засили тягостното чувство, стегнало гърлото й. За пръв път предпочиташе да бъде където и да било, само не тук. Понеже се чувстваше като предателка…
— Кейт?
Клер, която в същия момент влезе във фоайето от другата страна, я изгледа с изненада. Носеше наръч току-що откъснати цветя, явно се канеше да ги сложи във вазите отдясно и отляво на стълбището. Но сега се насочи към Кейт да я поздрави.
— Дано не търсиш Айви. Не ти ли каза, че заминава за Лондон?
— Да, каза ми — отвърна Кейт. — Имам среща с Ралф.
— Пак ли? — Клер се намръщи. — Какво толкова има да обсъжда с теб? Е, няма значение — добави и махна с ръка, защото си даде сметка в какво неловко положение поставя Кейт с въпроса си. — Във всеки случай е добре, че те виждам. Тъй и тъй исках да поговорим. — И продължи със сериозно изражение: — Дали не можеш да поприказваш с Анна? Днес още от сутринта се държи толкова странно, че наистина започвам да се безпокоя. Сигурна съм, че се е случило нещо, а като я попитах, избегна отговора. Бих помолила Айви, но я няма, та си помислих за теб. Двете сте като сестри, може би ще ти се довери.
Вече ми се довери, рече си отчаяно Кейт. Мразеше се, задето не можеше да каже истината на Клер, но с Анна още не бяха решили как да постъпят. Вчера цял следобед умуваха и не стигнаха до никакъв резултат. Имаше аргументи и за това да кажат истината, и за това да премълчат, а Кейт също като Анна се боеше и от двата варианта.
— А сега къде е? — запита Кейт.
— Джеймс каза, че с Дейвид отишли да пояздят, скоро обаче трябва да се върнат. — Клер въздъхна. — Според мен е свързано и с Дейвид. Анна е толкова привързана към него и се притеснява, понеже историята с Бен ужасно го тормози.
Буцата в гърлото на Кейт стана още по-голяма.
— Ще поговоря с нея — обеща и се почувства отвратително, като видя благодарната усмивка на Клер.