— Стой на място! — извика внезапно нечий глас.
Бен се сепна от изненада и се изправи в цял ръст. Обърна се, но в полумрака заради бурята и дъжда, който тук на поляната отново се изливаше като из ведро, не успя да различи добре фигурата отдясно, затова направи крачка към нея и твърде късно видя, че е вдигнала застрашително ръка.
— Ей, какво…?
Нещо тежко се стовари странично върху главата му и потопи всичко наоколо в непрогледна тъмнина.
3
— О, господи!
Ужасена, Кейт пусна цепеницата от ръката си и се вгледа в мъжа, когото бе повалила на земята. Лежеше пред пътната врата, която Аманда отвори в същия миг — навярно защото бе чула изтрополяването на падналото тяло.
— Кейт, всичко на… О!
Уплашено погледна към изгубилия съзнание мъж в краката си и това извади Кейт от шоковото състояние. Бързо коленичи до мъжа и провери пулса му. Беше жив. Слава богу!
— Ехо? Чувате ли ме?
Предпазливо го дръпна за рамото, но мъжът не реагира. Продължаваше да е в несвяст, което всъщност не беше никак чудно, в края на краищата го беше халосала доста здраво. От раната под тъмнорусата му коса се процеждаше кръв и Кейт усети надигаща се в гърдите й паника.
— Кой е този? — попита Аманда, все още видимо шокирана.
Кейт вдигна очи към старата дама.
— Помислих го за крадец — промълви с плачевен глас, защото сега, след като върху стъпалата падна лъч светлина от антрето, ясно видя, че е сгрешила. Мъжът не беше въоръжен, пък и изобщо не приличаше на човек, планирал обир. Ризата му беше подгизнала от дъжда, тъмният панталон кален, не носеше и сако. Нямаше абсолютно нищо друго освен дрехите на гърба си, а половината от лицето му, която се виждаше, бе отекла под окото и на брадичката — като от юмручни удари. Догадката се потвърждаваше и от кървящата му сцепена устна. Което всъщност можеше да означава само едно: мъжът бе дошъл да помоли Аманда за помощ, не да й навреди. Затова и вървеше прегърбен. Понеже беше ранен, а не защото искаше да се промъкне до къщата.
Кейт прехапа отчаяно устни. Но как би могла да предположи! Извика му да спре, пък той тръгна към нея. Ударът беше плод на рефлекс, инстинктивна реакция срещу евентуална заплаха. Просто искаше да защити Аманда — и вместо това рани тежко невинен човек. Може би имаше мозъчен кръвоизлив. Или фрактура на черепа. И щеше да умре…
За секунда страхът едва не взе връх, но после Кейт се овладя и си каза, че моментът определено не е подходящ за самобичуване. Нервно затърси телефона в джобовете си и изстена, като се сети, че го е оставила в ландроувъра.
— Обадете се на спешна помощ — нареди на Аманда и последва старата дама в къщата, за да вземе лекарската си чанта. Сетне се върна при мъжа и пак го прегледа, този път по-щателно. Пулсът беше силен, дишането нормално, а зениците реагираха на светлина, това бе допълнителен добър признак. Само дето още не бе дошъл на себе си и не реагираше на думите й, което сериозно я притесни.
— В момента няма как да стигнат дотук! — Аманда бе застанала на прага, видът й издаваше колко е разстроена от новината. — Явно много пътища са блокирани от бурята и спасителните отряди не смогват да ги разчистят. Но ще се постараят да дойдат час по-скоро.
Над тях отново се разнесе гръм и Кейт едва сега осъзна, че е подценила ситуацията. Това не беше безобидна лятна буря, а истински ураган. Медицинските хеликоптери със сигурност не можеха да летят в такова време и дори да можеха, в гората нямаше площадка за кацане. Следователно трябваше да дойде линейка, а пътят от Кингс Лин дотук отнемаше поне половин час, и то при нормални условия. Значи щеше да мине доста време, докато стигнеха до тях. Така че им оставаше само един вариант.
— Трябва да го внесем вътре.
Знаеше, че е рисковано да се мести пациент с травма на главата. Но каква алтернатива имаха? Не можеха да го оставят на дъжда до идването на санитарите.
— Помогнете ми — обърна се към Аманда и я инструктира да придържа здраво главата на мъжа, за да се избегнат резки движения. Внимателно го обърнаха по гръб, а Аманда го измери със скептичен поглед.
— И как ще го вкараме в къщата?
Резонен въпрос, защото нямаше да е лесно. Мъжът беше висок, според Кейт около метър и деветдесет. Освен това бе широкоплещест, а под мократа му риза се очертаваше мускулесто тяло. С други думи: не и такъв, че крехко създание като нея да го вдигне безпроблемно. Само че от умуването полза никаква — трябваше поне да се опита.
— Все ще се справя — рече, за да вдъхне кураж и на себе си.