— Ралф! — Вратата на библиотеката се разтвори със замах и Клер влетя вътре, без да е почукала. Щом видя, че брат й не е сам, застина от изненада. — О!
— Какво е станало? — запита Ралф и лицето на Клер възвърна сериозния си и съсредоточен израз.
— Конете се върнаха — каза тя. — Дейвид и Анна излязоха следобед да пояздят, но Честър и Бони току-що се появиха сами пред конюшнята, все още оседлани. И не можем да открием нито един от двамата.
Ралф и Кейт скочиха уплашено на крака, Бен също стана от мястото си в мига, в който сър Рупърт и лейди Илайза нахлуха в библиотеката.
— Дейвид и Анна са изчезнали! — възкликна лейди Илайза, но когато забеляза Бен, вълнението й моментално изби в гняв. Необуздан гняв, понеже обикновено бледите й бузи пламнаха.
— Какво търси той тук? — запита с леден глас и посочи Бен. Ралф обаче пренебрегна въпроса й, цялото му внимание бе насочено към Клер и Рупърт, на чиито лица бе изписана тревога.
— Да не им се е случило нещо?
Клер сви рамене.
— Да се надяваме, че не, но трябва да ги потърсим. Проблемът е само, че не са казали къде отиват.
— Джеймс тръгна с Грег, ще обиколи всички маршрути за езда в имението — добави сър Рупърт. — А аз веднага потеглям с Къркби нагоре към крайбрежието.
— Не успях да се свържа с Оливия, но ще продължа да опитвам — допълни Клер. — Тя ще ни помогне, щом научи. Май ще ни трябват и още хора. Двамата може да са навсякъде и колкото повече разширим търсенето, толкова… — В този момент се сепна. — Кейт? Всичко наред ли е?
В същата секунда и Бен погледна към Кейт, която издаде задавен звук и се свлече на дивана. Беше побеляла като платно и имаше толкова нещастен вид, че Бен с мъка потисна импулсивното си желание да отиде при нея. Вместо него го направи Ралф.
— Какво става? Да не ти е зле?
— Сигурно му е казала — промълви Кейт и поклати глава. — О, боже! Може да му е дошло в повече и затова да се е случило нещо! — Очите й плувнаха в сълзи.
— На кого? — попита озадачено Ралф. — Кейт, за какво говориш?
Кейт подири погледа на Бен, сякаш всичко това бе свързано донякъде и с него. След миг-два се обърна към Ралф и преглътна с усилие.
— Има… има нещо, което трябва да знаеш — промълви с провлечен глас и Бен видя в очите й отчаяното желание следващите й думи да останат неизречени.
Обработка The LasT Survivors: SilverkaTa, Daemon, 2018
33
Анна отвори очи и погледна Дейвид, който се беше надвесил над нея. Беше обхванал лицето й в шепи и я гледаше угрижено. Понеже беше паднала от коня. Точно така. Ама че тъпотия. Искаше да се усмихне и да подхвърли някоя нахакана реплика, за да го успокои. Но тогава се сети какво бе обсебило съзнанието й. Причината за топката в стомаха, която я измъчваше от вчера и сега пак напомни за себе си. Затова просто направи гримаса, надявайки се да мине за усмивка.
— Искам да стана — каза и Дейвид я подхвана, помогна й да седне.
— Полека — рече и я възпря, когато понечи да се изправи на крака. — Наистина ли си добре? Нещо боли ли те?
— Не. — Анна поклати глава. Е, глезенът я наболяваше, но най-много да го беше понатъртила. Виж, сърцето по всяка вероятност не влизаше в сметката. — Мисля, че минах между капките.
— Хубавичко ме изплаши, знаеш ли? — Едва сега сянката окончателно изчезна от лицето на Дейвид. — Откога взе да падаш от коня? — подкачи я и отново се усмихна.
И както винаги на бузата му се появи мъничка трапчинка. Беше й позната, ала и нова. Тъй като породи у нея нещо, което бе ново. Анна извърна глава и изведнъж забеляза, че нещо липсва.
— Но къде са конете?
— Избягаха. — Дейвид сви рамене. — Заради пукотевицата. Само да пипна този тип, дето стреля, ще му дам да разбере. Обзалагам се, че е бракониер.
Анна смръщи чело.
— И Честър ли избяга? Защо не го задържа?
— Ти лежеше на земята и не помръдваше. Уплаших се за теб — рече той и сърцето на Анна прескочи.
— А сега?
— У теб ли е мобилният ти телефон? — попита Дейвид. Анна кимна и бръкна в джоба си, но когато извади смартфона и се опита да набере номера на Дарингам Хол, екранът остана тъмен. По дяволите!
— Батерията е паднала — каза отчаяно. — Снощи забравих да я заредя.
Което изобщо не беше за чудене. Тъй като след дългия разговор с Кейт мозъкът й бе зает единствено с въпроса как да постъпи и в него нямаше място за нищо друго. Обаче така и не взе решение. Всъщност знаеше само, че не може да си замълчи, след като бе разбрала резултата от теста за бащинство. Да си замълчи завинаги. Само дето умът й не побираше как да каже на Дейвид онова, което трябваше да научи?