Настоятелният жест и думите и бяха насочени най-вече към Кейт и Бен, защото беше очевидно, че лейди Илайза ще се успокои едва когато те излязат. Двамата изпълниха подканата, сър Рупърт и Ралф също напуснаха библиотеката.
— Кейт, съжалявам, не зная какво я прихвана. — Ралф се извини за държането на майка си и добави: — Дали би могла все пак да отидеш в Уотърдън и да ги потърсиш там? Ще ти бъдем много благодарни. Тогава аз ще тръгна надолу към Фейкхам, а татко и Къркби ще обиколят крайбрежните пътища.
— Да, разбира се.
Кейт кимна, зарадвана, че може да помогне с нещо. Но в следващия миг се вцепени, защото Бен неочаквано сложи длан на рамото й.
— Ще те придружа.
Кейт се вторачи в него, Ралф и сър Рупърт — също.
— Не си длъжен — възрази тя, обаче на лицето му се изписа онова решително изражение, което така добре познаваше.
— Може да помогна.
— Благодаря. — Ралф очевидно също бе изненадан от предложението, но не зададе никакви въпроси, а само кимна. По лицето му пробягна мимолетна усмивка на облекчение. — Помощта ти със сигурност ще бъде от полза.
С тези думи се обърна и се запъти към голямото фоайе. Кейт го последва заедно с Бен и сър Рупърт, който току поглеждаше изпитателно Бен с крайчеца на окото си. Никой не продума, докато не се разделиха на площада пред замъка.
— Обадете се веднага, ако ги откриете — извика Ралф и отиде при мерцедеса си. И потегли още преди Кейт и Бен да се качат в нейния ландроувър.
— Как така изведнъж промени принципите си? — попита Кейт по-гневно, отколкото всъщност искаше, запали колата и даде на заден. — Мислех, че никога няма да застанеш на страната на Камдън.
Върху бузата на Бен трепна мускулче.
— Не съм ги променил, но съм задължен на Дейвид — заяви и Кейт преглътна, тъй като пак си припомни инцидента на терасата. Дали Бен наистина се чувстваше задължен на Дейвид… или това беше просто предлог, а причината да участва в търсенето беше друга?
Толкова й се искаше да вярва, че Анна и Дейвид не са му безразлични и затова идва с нея. Само че, честно казано, знаеше твърде малко за него и подбудите му и твърде много се боеше от нови разочарования.
За едно обаче беше прав — може би наистина щеше да бъде от помощ в търсенето. Така че Кейт не каза нищо повече, а подкара ландроувъра по алеята, включи фаровете и даде газ.
35
— Дейвид?
Гласът на Анна стигна до него като през мъгла и той вдигна глава, погледна я в очите, пълни със страх. И с болка.
Искаше да й каже, че няма нищо страшно и да не се притеснява, но не беше в състояние да си отвори устата. Чувстваше се замаян.
— Не съм син на татко? — повтори и едва когато го произнесе, в стомаха му сякаш се заби железен юмрук и той осъзна какво означават тези думи.
Беше се опасявал от това. Дори като че ли бе усещал, че казаното от майка му на бала е вярно. И все пак нищо, абсолютно нищо не го беше подготвило за истината и чак след като го изрече, си даде сметка за много неща, за които не си беше задавал въпроси. Че не прилича на другите Камдън. Беше почти чернокос, а не тъмнорус. Имаше зелени очи и по това също се различаваше от синеоките си роднини. Но се беше надявал да не е вярно. Беше си внушавал, че това са глупости — ала въпреки всичко нито за миг не го беше напускало чувството, че седи върху цъкаща бомба, която всеки момент може да взриви живота му.
И ето че сега тя експлодира, стабилната почва под краката му пропадна и го повлече неудържимо към черната дупка, зейнала пред него.
Вече нищо не беше наред. Баща му не му беше баща и семейството му, хората, с които бе израсъл, всъщност нямаха абсолютно нищо общо с него. Нямаше роднинска връзка с тях, беше… никой. Чужд. Кукувиче.
Рязко се изправи и се отдалечи от пейката, отиде отпред при олтара и няколко пъти си пое дълбоко дъх. Не съумя обаче да се пребори със залялото го отчаяние, а в душата му внезапно изригна и невъобразим гняв.
— Защо го е направила?
Отново видя майка си на терасата: залитаща, пияна, жалка картинка, неспособна да овладее разсъдъка си. Дали е била пияна и когато го е заченала? Кой е бил мъжът, с когото е спала, въпреки че сигурно вече е познавала Ралф? И защо, по дяволите, е мълчала през всичките тези години?
Отчаяно поклати глава, като се сети за опитите й да го сватоса. Изведнъж и това му се видя перверзно. След като Оливия знаеше, че той в действителност не е потомък на Камдън, навярно това бе опитът й да подсигури неговото „положение“ чрез брачна партньорка от сой.
Сви ръце в юмруци, стисна очи. Целият му живот бе лъжа. От самото начало. Не беше този, за когото се мислеше. Това беше Бен. През цялото време семейството му бе залагало на погрешния човек.