В края на краищата кравите и конете, с които обикновено имаше работа, тежаха много повече от мъжа. Така че решително пъхна ръце под мишниците на ранения и сключи пръсти върху гърдите му. После си пое дълбоко въздух и го задърпа.
Беше тежък, много по-тежък, отколкото си мислеше, но страхът сякаш я окрили и някак си успя да го довлече до пътната врата.
— Може ли да го сложим да легне някъде?
Имаше предвид канапето, обаче Аманда предложи нещо по-добро.
— Да го пренесем в стаята на внучката ми. Малката прекара последната си ваканция тук, затова пригодих стария кабинет за детска. Има и легло.
Кейт не се поколеба, а последва Аманда с тежкия си товар. Стаята бе в дъното на коридора, обзаведена в типично момичешки стил, със завеси на цветя и кувертюра в розово и бяло. Силите бързо я напускаха, гърбът й протестираше с болка, обаче смогна да домъкне мъжа дотам. Вдигането му на леглото се оказа поредното предизвикателство, но и то беше преодоляно, след като тя чисто и просто се отпусна на дюшека заедно с него, а след това лекичко се изсули изпод тялото на мъжа и качи краката му върху постелята.
Останала без дъх, Кейт го намести в правилната поза и отново провери жизнените му показатели. Нямаше промяна. А може би пропускам нещо, помисли си със свито сърце и се опита да запази спокойствие, докато оглеждаше щателно раната на главата. Цицината се напипваше отчетливо под кожата, но самата рана за щастие не бе дълбока. Вече хващаше коричка, затова Кейт само я почисти внимателно и реши да не слага превръзка.
— Трябва да сваля мокрите дрехи — констатира след това и разкопча ризата му.
Когато я разгърна обаче, се вцепени от ужас. Тялото на мъжа до кръста бе осеяно с големи хематоми. Или беше паднал някъде и се беше ударил зле, или действително беше пребит. Кейт сметна второто за по-вероятно и усети нов прилив на угризения. Господи, защо го удари, вместо да попита какво търси? Само че когато изникна изневиделица пред нея, й се стори адски заплашителен и я хвана страх, че с Аманда няма да се справят с него.
Внимателно, за да не му причини болка, Кейт съблече мократа риза. Повече се затрудни с панталона, но все някак успя, а след това събу и обувките, и чорапите му. Слипа остави, защото не беше толкова мокър — и защото просто не можа да преодолее вътрешната си съпротива. И бездруго се чувстваше достатъчно неловко да съблича непознат мъж, пък и всяко нещо си имаше граници. Притеснена, набързо метна отгоре му одеялото, което й подаде Аманда.
Тъй като нямаше какво повече да направи за момента, Кейт се отпусна на ръба на леглото и едва сега усети колко силно й треперят ръцете. В гърлото й бе заседнала буца, бореше се с непреодолимото желание да заплаче. Не, сега не биваше да рухва, дори само заради Аманда. Така че се насили и сподави сълзите си.
— Ще остана, докато дойде линейката — каза, без да откъсва очи от неподвижните черти на непознатия. За пръв път го оглеждаше по-подробно.
Според нея бе най-много тридесет и пет годишен, имаше хубаво лице въпреки следите от побоя. И все пак бе някак сурово, може би защото беше изсечено, с издадена брадичка и високи скули. Тъмнорусата му коса беше гъста и въздълга, а тъй като току-що го беше видяла и кажи-речи гол, вече знаеше, че е с атлетично мускулесто тяло. По всяка вероятност обаче не се занимаваше с физически труд, ризата и панталонът му бяха твърде изискани. Кейт допусна, че е по-скоро бизнесмен, който редовно спортува и поддържа формата си. Всъщност изобщо няма вид на човек, който позволява да го пребият, рече си, докато оправяше одеялото.
— Познавате ли този мъж?
Аманда наруши тишината с неочаквания си въпрос и откъсна Кейт от разсъжденията й. Тя поклати глава. Наистина нещо в него й се струваше смътно познато, но беше сигурна, че не го е срещала досега. Иначе би се сетила.
— И аз не го познавам. Мисля, че не е тукашен — каза старата дама и пак замълча замислено. — Мога ли да помогна с още нещо?
— Не — въздъхна Кейт. — Остава ни само да чакаме и да се надяваме, че линейката скоро ще дойде.
Само че бурята като че ли се развихри още по-необуздано и вятърът продължи да блъска с все сила затворените капаци, така че сама не повярва на думите си. За пореден път улови китката на мъжа, за да премери пулса му. Просто се чувстваше по-добре, когато вършеше нещо, а и с Аманда май беше така.
— Е, тогава ще взема да запаря чай — обяви старата дама и изчезна в кухнята.
Кейт въздъхна и пусна ръката на мъжа, след като се увери, че сърцето му бие равномерно и няма причина за безпокойство. После се наведе и унесена в мисли, прокара пръсти по мократа му коса — ала в един момент се усети и уплашено дръпна ръката си. Беше несъзнателен жест, за който не си беше дала сметка — в края на краищата нали често успокояваше така и четириногите си пациенти.