— Кейт? Бен още ли е с теб?
Тя погледна към високата тъмна фигура, която се открояваше на фона на също така тъмната църква и вървеше към тях. Пулсът й се ускори.
— Да. Защо?
Ралф въздъхна.
— Просто исках да зная.
Кейт привърши разговора със свито сърце и се качи в колата, включи двигателя. През предното стъкло продължи да наблюдава Бен, който се приближаваше, осветен от фаровете, и се сети, че допреди малко я беше целувал, стомахът пак я присви, когато погледите им се срещнаха.
Той все още дължи отговор на баща си, рече си. Но изражението му беше толкова недостъпно, че тя не се реши дори да си помисли какво би отговорил. Или какво желае тя.
Изчака го да седне до нея, после потегли.
37
— О, не! — прошепна Дейвид и изкара целия въздух от дробовете си, когато се насочиха към обляния в светлина замък. В момента най-малко се нуждаеше от навалица, а именно това го очакваше на двора, където бяха паркирани много повече коли от обикновено и където направо гъмжеше от хора. Дейвид не ги виждаше ясно, но не бяха само членове на семейството му, имаше и неколцина служители. Всички чакаха пристигането им. То се знае, и Къркби, широкоплещестата му фигура се извисяваше над тълпата.
Супер. Дейвид преглътна. Точно сега, когато му идваше да се завре в миша дупка, се канеха да му устроят шумно посрещане.
Анна, която седеше съвсем близо до него, изглежда, усети нарастващото му безпокойство и го улови за ръка. С усмивка вдигна очи към него и той пак издиша дълбоко и сплете пръсти с нейните. Важното беше, че тя беше тук, и мисълта, че го подкрепя, му помогна донякъде. Но въпреки това все още се чувстваше ужасно. А най-лошото предстоеше.
Докато пътуваха, никой от останалите не обели нито дума и Дейвид им беше благодарен за това. Не му се говореше, още по-малко пък пред Бен, чието присъствие продължаваше да го озадачава. За какво беше тук, щом не искаше да има нищо общо с тях? Наслаждаваше се на кашата, която бе забъркал? Дали беше доволен, че животът на Дейвид е разбит?
Вината не е негова, напомни си Дейвид. Вероятно дори трябваше да му бъде благодарен, понеже ако Бен не се беше появил, може би никога нямаше да узнае, че животът му е построен върху лъжа.
Потърси в тълпата майка си, обаче никъде не я откри. Не се виждаше и Ралф, затова пък Клер, Джеймс, баба му и дядо му чакаха до голямата входна врата. И именно натам насочи ландроувъра Кейт, намали плавно скоростта, а хората се дръпнаха, за да направят място. Когато спря почти пред самата врата, Кейт се обърна към него.
— Така не се налага Анна да върви много — поясни му необичайната си маневра за паркиране, но съзаклятническата й усмивка издаде, че е абсолютно наясно с нежеланието му да се срещне с всичките тези хора на двора. Достатъчно беше, че роднините му, предвождани от Клер и Джеймс, тутакси се спуснаха към колата.
— Ще се справиш — каза Анна и още веднъж хвана здраво ръката му, преди да отвори вратата. Клер й помогна да слезе, притисна я към гърдите си и разпита надълго и нашироко за крака й.
Дейвид я последва колебливо и по погледите на роднините си разбра, че и те знаят всичко. Клер, която бе най-близо до него, пусна Анна и го прегърна.
— Ах, Дейвид — каза и нежно го погали по бузата. — Всичко ще се нареди. Не се тревожи!
Май обаче сама не повярва на думите си, защото в очите й проблеснаха сълзи, а погледът й се премести върху Бен, който също бе слязъл и сега стоеше с Кейт до колата, но на достатъчно разстояние от събитията — точно както одеве в параклиса.
Сър Рупърт и Джеймс също го стрелнаха с очи. Унило поздравиха Дейвид и Анна, а лейди Илайза чисто и просто игнорира русия американец. Насочи цялото си внимание към Дейвид и въпреки че беше по-скоро сдържана по отношение на физическата близост, го привлече в обятията си и безмълвно го потупа по бузата.
Ала двама души все още липсваха.
— Къде е мама? — запита Дейвид, макар че всъщност не държеше на присъствието на Оливия.
Клер само сви рамене.
— Преди четири-пет часа замина на някакво парти, малко след като с Анна излязохте с конете. Досега не успяхме да се свържем с нея — поясни тя и остави открит въпроса колко пъти се беше опитвала. Това беше добре дошло за Дейвид. В момента трудно можеше да си представи как би се изправил пред майка си. Твърде много й беше набрал.
— А къде е…? — попита след кратко колебание, понечи да продължи с думата „татко“, но просто не можа да я произнесе. Другите обаче разбраха кого има предвид.
— Говори по телефона с Джеф Кроум от пожарната и дава отбой — каза Джеймс, а когато Дейвид се навъси, добави: — Направи всичко възможно да те открие.