Дейвид кимна и в следващия миг се обърна стреснат, защото входната врата се отвори зад гърба му. Ралф излезе, а когато погледите им се срещнаха, нещо така стегна Дейвид за гърлото, че го остави почти без дъх.
През пелена от сълзи видя приближаващия се мъж, когото цял живот беше смятал за свой баща, но се почувства толкова притеснен, че не можа да направи и крачка към него. Ралф също спря нерешително пред Давид, сякаш не знаеше как да постъпи.
За момент, продължил цяла вечност, двамата впериха очи един в друг, после Дейвид усети, че не издържа повече. Челюстните му мускули го боляха, защото ги беше стиснал, за да не се разплаче, и усещането за изоставеност внезапно взе връх над него, подкоси краката му. Ала в секундата, в която чертите на баща му вече щяха да се размият пред очите му, Ралф пристъпи напред и го прегърна.
— Съжалявам — продума Дейвид със задавен от сълзи глас, но Ралф го отдалечи леко от себе си и поклати глава.
— Аз пък не — рече също с насълзени очи. — Чуваш ли? Не съжалявам за нито един ден. Нито един-единствен. Ти си мой син и ще останеш такъв. — И неговият глас потрепери, когато пак прегърна Дейвид, завладян от чувствата си. — Завинаги ще останеш такъв, чу ли?
Дейвид кимна и усети как примката, стегнала гърдите му, се отпусна, така че най-накрая задиша малко по-спокойно. Наложи се няколко пъти да си поеме дълбоко дъх, после обаче се овладя и се освободи от прегръдката на Ралф, защото си даде сметка, че са заобиколени от многобройни зрители. Служителите, които бяха помогнали в търсенето, се бяха скупчили около тях, вероятно усещайки, че нещо не е както трябва. Само че Дейвид бе типичен представител на семейство Камдън и владееше изкуството да избягва публични сцени.
Е, клюките нямаше как да се избегнат. Все още не всички знаеха, но по лицата на хората се виждаше, че са озадачени. Подозираха, че се е случило нещо. Ето защо Дейвид беше сигурен, че не след дълго новината ще се разнесе. И той трябваше да живее с тази мисъл. Обаче сега, в този момент усещаше само облекчение. И умора. Невероятна умора.
Насочи поглед към Анна, която беше до майка си. Усмихваше се, но и в нейните очи се четеше изтощение. Внезапно Дейвид изпита непреодолима потребност отново да остане насаме с нея, както одеве в параклиса. Прииска му се да я задържи в обятията си и да усети топлината й, да направи така, че тя да се почувства добре. А за целта в момента и Анна също като него се нуждаеше само от спокойствие.
Дейвид се изкашля, за да прочисти окончателно гърлото си от заседналата буца.
— Май е по-добре да влезем — рече. — Анна трябва да си легне.
— Разбира се! — Думите му стреснаха Клер, която пак се обърна към дъщеря си. — Хайде, миличка — каза и понечи да я подкрепи, но Дейвид я изпревари и предложи на Анна да го хване под ръка. Заедно се запътиха към входа, последвани от Клер, лейди Илайза и Къркби, който избърза напред, за да им придържа отворена вратата за голямото фоайе, в което за огромно облекчение на Дейвид всичко си беше точно такова, каквото го познаваше и обичаше.
* * *
Кейт изпрати с поглед Дейвид, Анна и другите, които се скриха зад вратата, после отново спря очи на застаналия малко встрани от нея Бен.
През цялото време го наблюдаваше крадешком и се питаше какво ли става в душата му. Как се чувстваше, виждайки Ралф в ролята на любвеобилен баща? Дали това по някакъв начин бе променило мнението му? Или още повече влошаваше нещата, понеже Ралф никога не се беше грижил за него?
Не можеше да си отговори, но нещо ставаше, макар лицето му да изглеждаше равнодушно. Няма начин, каза си. Тези мисли със сигурност го занимаваха, нали го познаваше.
Бен не беше безчувствен, напротив. Таеше в себе си толкова емоции, които просто не демонстрираше, рани, които не показваше на никого и за които тя инстинктивно се досещаше. От самото начало. Те бяха виновни за това, че той вече не беше мъжът, който бе живял в дома й и я беше любил страстно всяка нощ. Мъжът, когото все още жадуваше и искаше да си върне. Но заедно със спомените му се бе появила отново и бронята, с която той предпазваше най-интимната си същност, и Кейт не беше сигурна дали нещо можеше да я разбие.
Бен очевидно усети, че го наблюдава, тъй като неочаквано извъртя глава към нея. Погледите им се срещнаха, а реакцията му свари Кейт неподготвена и тя не успя да прикрие чувствата си, усети как сърцето й пак заби учестено.
Колата, която неочаквано спря до ландроувъра обаче, я изтръгна от този миг и тя с изненада позна старичкото комби на Тили. Зад волана седеше приятелката й, само че не беше сама.