— По дяволите, какво става тук! — избухна Питър Адамс, слезе от предната врата, щом колата спря, и с укорително изражение тръгна към Бен. — Вече си мислех, че си изчезнал безследно!
Тили хлопна вратата на шофьора и застана до Кейт. Множеството коли и навалицата явно я изненадаха, защото се озърна учудено и попита:
— Да не съм пропуснала нещо?
Въпреки че хората полека-лека се разпръсваха, понеже Анна и Дейвид се бяха върнали здрави и читави и вече нямаше нищо за гледане, на двора все още цареше необичайно оживление.
Кейт въздъхна.
— Дълга история. Но аз определено съм пропуснала нещо, а? — И кимна дискретно към Питър Адамс, който разговаряше с Бен. — Мислех, че не понасяш този тип.
— Ами то си е така, той е абсолютно невъзможен — потвърди Тили с мрачна физиономия. — Обаче обеща най-накрая да ме пусне да почистя с прахосмукачка стаята му, ако го докарам тук. Според мен си мисли, че семейство Камдън ще се опита да задържи Бен в имението. — При тези думи изпръхтя, сякаш отдавна не беше чувала по-голяма нелепица. Едва когато видя изражението на Кейт, се стъписа. — Нямат такова намерение, нали?
Кейт отвори уста да отговори, но Ралф, който допреди секунди разговаряше с Джеймс и сър Рупърт, се запъти към Бен. Изглеждаше сериозен и Кейт затаи дъх, когато спря на две-три крачки от Бен. Отново й направи впечатление, че двамата си приличат кажи-речи само по цвета на косата. И все пак нещо в стойката и профила на Бен леко напомняше на сър Рупърт. Бен действително е потомък на Камдън, помисли си тя. Независимо дали желае или не.
— Обмисли ли предложението ми? — запита Ралф.
По лицето на Бен пробягна сянка.
— То още ли е валидно? — Това като че ли го учуди.
Ралф кимна.
— Естествено.
— Какво предложение? — намеси се Питър Адамс и прониза Ралф с такъв поглед, все едно беше самият дявол, домогващ се до душата на Бен. Малко оставаше да застане пред приятеля си като предпазен щит. Представа, която се стори на Кейт абсурдна, но по някакъв начин и едва ли не трогателна. Явно Бен означаваше много за Питър.
— Бих искал да остане известно време при нас, за да се опознаем — поясни Ралф и пренебрегна изпъшкването на Питър, вместо това фиксира с очи Бен. Сега вече всички бяха вперили погледи в него, но сър Рупърт като че ли единствен одобряваше идеята. Джеймс и Тили изглеждаха по-скоро скептични, а Питър Адамс беше буквално ужасен.
Самият Ралф сякаш също не бе съвсем сигурен дали постъпва правилно, понеже Кейт забеляза едва доловимия тик под дясното му око, докато се взираше в непознатия си син — сигурен знак, че бе много по-нервен, отколкото му се щеше да признае.
— Е, и? Ще останеш ли?
Бен дълго мълча. Сърцето на Кейт се блъскаше болезнено в гърдите й, докато заедно с другите чакаше отговора му.
Положително ще откаже, помисли си тя. Ще се върне в Ню Йорк, а аз волю-неволю ще го намразя, защото оттам ще продължи с опитите си да вреди на Камдън. Няма да го видя повече. Нито да го целуна. Нито…
— Да, ще поостана още малко — рече Бен и Кейт си отдъхна разтреперана.
— Няма начин, Бен! Забрави за това! — изригна Питър Адамс, след като с огромно усилие на волята се окопити от шока. Но Бен не му обърна никакво внимание, а пое ръката, подадена от Ралф.
В продължение на миг двамата мъже се оглеждаха преценяващо. После Ралф се прокашля и Кейт видя, че мускулчето под окото му отново трепна.
— Е, в такъв случай — каза, — добре дошъл в Дарингам Хол!
Край
Обработка The LasT Survivors
Сканиране: SilverkaTa, 2018
Разпознаване, корекция и форматиране: Daemon, 2018
Информация за текста
Издание:
Kathryn Taylor
Das Erbe
Daringham Hall #1
Copyright©2015 by Bastei Luebbe AG, Koeln
Катрин Тейлър
Наследството
Поредица "Имението Дарингам" #1
Немска. Първо издание
ИК "Хермес", София, 2017
ISBN: 978-954-26-1607-8