След малко допълни:
— Надявам се, че вече е време за чая. Хайде да се връщаме. Внимателно изучаваше лицето на Герда, докато тя се изправяше и поемаше към къщата.
„Интересно е да наблюдаваш лицето на християнска мъченица преди да излезе на арената с лъвовете“ — помисли Хенриета с онази част от съзнанието си, която не бе ангажирана в разговора.
Докато излизаха от оградената с плет зеленчукова градина, те чуха изстрели и Хенриета забеляза:
— Сигурно са започнали да избиват Ангкателови. Оказа се, че сър Хенри и Едуард дискутираха върху качествата на огнестрелните оръжия и подкрепяха доводите си, като стреляха с револвери. Хобито на Хенри Ангкател бяха огнестрелните оръжия и той притежаваше една доста солидна колекция.
Сър Хенри беше изнесъл няколко револвера и картонени мишени и двамата с Едуард стреляха по тях.
— Ей, Хенриета, искаш ли да опиташ дали можеш да гръмнеш някой крадец?
Хенриета взе револвера.
— Добре. Задръж ръката. Цели се така. Бум!
— Не го улучи — каза сър Хенри.
— Опитайте сега вие, Герда.
— О, аз не мисля, че…
— Хайде, мисис Кристоу. Съвсем просто е.
Герда стисна очи и потрепери, докато стреляше. Куршумът й мина още по-далеч от този на Хенриета.
— Дайте да опитам и аз — пожела Мидж.
— По-трудно е, отколкото изглежда — отбеляза тя след няколко изстрела — Но е много забавно.
Луси излезе от къщата. След нея вървеше намусен младеж с адамова ябълка.
— Ето го и Дейвид — обяви Луси.
Тя взе револвера от Мидж, докато съпругът й поздравяваше Дейвид, зареди го и без да продума нито думичка, наниза три дупки около центъра на мишената.
— Браво, Луси — възкликна Мидж. — Не знаех, че стрелбата е един от твоите таланти.
— Луси — сериозно каза сър Хенри — винаги улучва смъртоносно!
Той потъна в спомени и след малко добави:
— Веднъж ни беше много от полза. Скъпа, спомняш ли си онези разбойници, които ни нападнаха? Бяхме на азиатската страна на Босфора. Двама ме бяха повалили на земята и се мъчеха да ме удушат.
— И какво направи Луси? — запита Мидж.
— Стреля два пъти в мелето. Дори не знаех, че си е взела пистолета. Рани единия в крака, а другия в рамото. Размина ми се на косъм. Не мога да разбера как не ме улучи тогава.
Лейди Ангкател му се усмихна.
— Смятам, че човек трябва да поема известен риск — мило изрече тя. — Трябва да действуваш бързо, без много-много да разсъждаваш.
— Възхитително становище, скъпа — каза сър Хенри. — Но продължавам да изпитвам известно огорчение от факта, че тогава рискува с мен.
ГЛАВА VIII
След чая Джон предложи на Хенриета да се поразходят, а лейди Ангкател заяви, че трябва на всяка цена да разведе Герда из алпинеума, въпреки че сезонът не беше съвсем подходящ.
Хенриета си помисли, че да се разхождаш с Джон е съвсем различно от това да се разхождаш с Едуард.
С Едуард човек просто се разтакаваше напред-назад. Чисто и просто Едуард си беше такъв. А докато се разхождаше с Джон, тя трябваше да подтичва през цялото време, за да го настигне, и когато се изкачиха на Шовъл Даун, тя беше останала без дъх.
— Джон, това все пак не е състезание. Той забави крачка и се разсмя.
— Не можеш ли да ме настигнеш?
— Мога, но какъв е смисълът? Не бързаме за влак. Откъде се взема тази невероятна енергия в теб? Да не се опитваш да избягаш от себе си?
Той замръзна.
— Защо го казваш?
Хенриета го изгледа с любопитство.
— Нямах нищо специално предвид.
Джон тръгна отново, но този път по-бавно.
— Всъщност — започна той — съм много уморен. Страшно съм уморен.
Тя почувствува изтощението в гласа му.
— Как е Грабтри?
— Още е рано да се каже, Хенриета, но мисля, че хванах основното. Ако съм прав — крачките му започнаха да се ускоряват, — ще се наложи да преразгледаме основно теорията си за хормоналната секреция…
— Искаш да кажеш, че ще можете да лекувате синдрома на Риджуей? И хората няма да умират?
— Да това между другото.
Хенриета си помисли какви странни хора бяха лекарите. Между другото!
— Погледнато в научен план, това разкрива огромни възможности!
Той пое дълбоко дъх.
— Хубаво е, че съм тук, на чист въздух, хубаво е, че те виждам — Лицето му се озари от внезапна усмивка. — А и за Герда е хубаво.
— Герда, разбира се, страшно обича да идва тук.
— Разбира се, че обича. Между другото, срещали ли сме се с Едуард Ангкател друг път?
— Виждал си го два пъти досега — сухо каза Хенриета.