Освен това несъмнено всички се чувствуваха неловко и доста объркани, защото не знаеха как да се държат с една обикновена тиха жена, за която до вчера бяха говорили като за „бедната Герда“ и която, по всяка вероятност, в най-скоро време щеше да бъде изправена пред съда да отговаря за убийството на съпруга си.
„Такива работи се случват само на другите хора — отчаяно мислеше Мидж. — Те не могат да се случат на нас.“
Тя погледна към Едуард, който стоеше в другия край на стаята. „Не бива да се случват на хора като Едуард. Хора, които стоят толкова далеч от всякакво насилие.“ Намираше утеха в Едуард — той беше толкова тих, разумен, така мил и спокоен.
Гаджън влезе в стаята, внасяйки със себе си атмосфера на поверителност и заговори с подходящ за случая приглушен тон:
— Сервирах сандвичи и кафе в салона, милейди.
— О, благодаря ти, Гаджън!
— Гаджън наистина е чудесен — рече лейди Ангкател след като той напусна стаята — Не зная какво бих правила без него. Той винаги знае какво трябва да се направи. Няколко сандвича ще заместят обяда, като освен това в тях няма нищо безсърдечно, нали разбираш какво искам да кажа?
— О, Луси, недей, моля те.
Мидж усети, че по бузите й се стичат горещи сълза Лейди Ангкател я погледна изненадано и успокоително изрече:
— Бедничката. Твърде много ти се събра.
Едуард прекоси стаята седна до Мидж на дивана и я прегърна през раменете.
— Не се тревожи, мъничка Мидж — прошепна й той. Мидж зарови лице на рамото му и се разхлипа. Спомни си колко добър беше Едуард с нея, когато зайчето й беше умряло преди много години в Ейнсуик. Едуард внимателно каза:
— Това е от шока. Да й дам ли малко бренди, Луси?
— Върху шкафа в салона е. Не мисля, че… Тя млъкна щом Хенриета влезе в стаята Мидж се отдръпна от Едуард, но почувствува как той застина в напрежение. Мидж се запита какво ли изпитва Хенриета. Тя почти с нежелание погледна към братовчедката си, но не забеляза нищо. Ако изобщо можеше да се каже нещо за вида на Хенриета, то тя изглеждаше почти войнствено настроена. Беше пристъпила пъргаво в стаята с високо вдигната брадичка.
— А, ето те и теб, Хенриета — възкликна лейди Ангкател. — Тъкмо се чудех. Полицаите са с Хенри и мосю Поаро. Какво даде на Герда? Малко бренди или чай и аспирин?
— Глътка бренди и грейката.
— Съвсем правилно — одобри лейди Ангкател. — Точно така учат в курсовете за първа помощ. Имам предвид грейката за шока, не брендито. Напоследък пишат много против стимулиращите средства. Аз лично смятам, че това е модно увлечение. В Ейнсуик винаги давахме бренди срещу шок. Въпреки че, предполагам, при Герда не става дума точно за шок. Нямам представа как се чувствува жена, която е убила съпруга си. Човек не може лесно да си го представи, но сигурно не е шок. Имам предвид, че липсва изненадата.
Леденостуденият глас на Хенриета разсече настъпилата тишина.
— Защо всички вие сте толкова сигурни, че Герда е убила Джон?
Настъпи моментно мълчание и Мидж почти осезателно почувствува как атмосферата се раздвижва. Преминаваха вълни на объркване, напрежение и накрая — на изострена бдителност.
Лейди Ангкател безизразно каза:
— Изглеждаше очевидно. Или имаш друго предположение?
— Не ти ли струва възможно Герда да е отишла до басейна, да е видяла Джон и тъкмо да е вдигнала револвера, когато ние се появихме?
Отново настъпи тишина. След това лейди Ангкател попита:
— Така ли каза Герда?
— Да.
Това не беше просто потвърждение. В него имаше толкова сила, че прозвуча като изстрел.
Лейди Ангкател повдигна вежди и без всякаква връзка рече:
— В салона има сандвичи и кафе.
Тя почти ахна, когато през отворената врата се появи Герда и забързано започна да се извинява:
— Аз, аз наистина повече не можех да лежа. Толкова съм… толкова съм обезпокоена, направо ужасно.
Лейди Ангкател възкликна:
— Трябва да седнеш, трябва веднага да седнеш.
Тя вдигна Мидж от дивана и настани Герда на нейното място, като й подпъхна една възглавничка зад гърба.
Бедничката — рече лейди Ангкател.
Макар че произнесе думата с определен апломб, тя прозвуча напълно лишена от смисъл.
Едуард застана до прозореца и се загледа навън.
Герда прибра назад разбърканата си коса и заговори още по-притеснено и объркано.