— Да.
— А тази пътека край павилиона извежда на Подър Лейн. Добре, сега ще минем по нея.
Инспектор Грейндж продължи да говори, докато вървяха по пътеката. Гласът му не звучеше развълнувано, но той внушаваше компетентност и тих песимизъм.
— Никога не съм обичал подобни случаи — обясняваше той. — Миналата година имах един такъв, близо до Ашридж. Военен пенсионер, с добра кариера. Съпругата му — приятна и кротка, малко старомодна жена на шестдесет и пет години, с посивяла коса. Всъщност имаше много красива коса, на сребристи вълни. Отделяла много време за градинарство. Един ден влязла в стаята, взела револвера му, излязла и го застреляла. Просто така! Зад това се крият доста неща, разбира се, и човек трябва добре да се поразрови. Понякога измислят някоя глупава история за скитници. Ние, разбира се, се преструваме, че вярваме и си мълчим, докато разследваме случая, но добре знаем как стоят нещата.
— Искате да кажете — попита Поаро, — че според вас мисис Кристоу е застреляла съпруга си?
Грейндж го погледна изненадано.
— Защо, да не би вие да не мислите така? Поаро бавно изрече:
— Възможно е да е станало така, както казва тя.
Инспектор Грейндж сви рамене.
— Да възможно е. Но не ми звучи убедително. Освен това всички мислят, че тя го е убила! Те знаят нещо, което ние не знаем.
Той погледна спътника си с любопитство.
— Когато я видяхте там, вие също си помислихте, че тя го е направила нали?
Поаро притвори очи. Вървяха по пътеката… Гаджън направи крачка напред… Герда Кристоу стоеше над тялото на съпруга си с револвера и онзи празен поглед. Да същото каза и Грейндж — беше си помислил, че тя го е убила, или поне беше си помислил, че е трябвало да остане с такова впечатление.
Да, но това не беше същото.
Всичко беше нарочно инсценирано, като целта беше да го измамят. Дали Герда Кристоу приличаше на жена, която току-що е застреляла съпруга си? Точно това искаше да разбере инспектор Грейндж.
Еркюл Поаро се сепна от изненада, когато изведнъж осъзна, че макар през своята дълга практика да беше ставал свидетел на много насилия, той никога досега не се беше изправял очи в очи с жена, която току-що е убила съпруга си. Как би изглеждала една жена при подобни обстоятелства? Ликуваща, ужасена, доволна, слисана, невярваща, лишена от чувства?
Можеше да бъде всяко от тези състояния, реши Поаро.
Инспектор Грейндж продължаваше да говори. Поаро улови края на думите му.
— …да се установят всички факти, а за това обикновено помага прислугата.
— Мисис Кристоу ще се връща ли в Лондон?
— Да. Има две деца. Ще трябва дай разрешим да си отиде. Ние, разбира се, ще я наблюдаваме, без тя да знае. Има вид на доста глупава жена.
Поаро се питаше дали Герда разбира какво мислят полицията и Ангкателови за нея. Тя гледаше, като че ли нищо не проумява. Имаше вид на жена, чиито реакции са забавени и която е напълно слисана и сломена от смъртта на съпруга си.
Те излязоха на голямата алея.
Поаро спря до градинската врата.
Грейндж рече:
— Това ли е вашето местенце? Спретнато и уютно. Засега довиждане, мосю Поаро. Благодаря ви за съдействието. Ще се отбия по някое време и ще ви уведомя докъде сме стигнали.
Очите му обходиха алеята.
— Знаете ли кои са съседите ви? Да не би това да е вилата на нашата нова знаменитост?
— Мис Вероника Крей, актрисата. Мисля, че идва тук за почивните дни.
— Разбира се. Доувкотс. Много я харесах в „Дама на гърба на тигър“, но иначе е твърде интелектуална за моя вкус Предпочитам Хеди Ламар.
Той се обърна:
— Е, трябва да се залавям за работа. До скоро, мосю Поаро.
— Познавате ли това, сър Хенри? Инспектор Грейндж постави револвера на бюрото на сър Хенри и го погледна изпитателно.
— Мога ли да го взема? — ръката на сър Хенри се поколеба над револвера, докато задаваше въпроса.
Грейндж кимна.
— Бил е във водата и тя е заличила всички отпечатъци. Много жалко, ако мога да се изразя така, че мис Савърнейк го е изпуснала.
— Да, но всички бяхме страшно напрегнати в този момент. Жените лесно се объркват и… ъ-ъ-ъ… изтърват разни неща.
Инспектор Грейндж отново кимна и каза:
— Мис Савърнейк изглежда доста хладнокръвна и уравновесена млада дама.
Думите на инспектора не прозвучаха като намек, но нещо в тях стресна сър Хенри. Грейндж продължи:
Можете ли до го разпознаете, сър?
Сър Хенри взе револвера и внимателно го разгледа. Погледна номера и грижливо го сравни със списъка в малкия си кожен бележник. После затвори бележника си и с въздишка каза:
— Да, инспекторе, револверът е от моята колекция.