— Кога го видяхте за последен път?
— Вчера следобед. Упражнявахме се в стрелба в градината и това беше едно от оръжията които ползувахме.
— Кой стреляше с този револвер?
— Струва ми се, че всички стреляха поне по веднъж с него.
— Включително и мисис Кристоу?
— Включително и мисис Кристоу.
— А след като приключихте със стрелбата?
— Сложих го на мястото му. Ето тук.
Той издърпа чекмеджето на голямото бюро. То беше почти догоре пълно с оръжия.
— Имате доста солидна колекция, сър Хенри.
— Това ми е хоби от много години.
Инспектор Грейндж спря поглед върху бившия губернатор на Холоуинските острови. Изискан мъж с приятна външност, под чието командване би служил с удоволствие. Поне със сигурност би предпочел сър Хенри пред настоящия началник на полицията. Инспектор Грейндж нямаше добро мнение за началника на полицията в Уилдишр, дребнав деспот и блюдолизец. Мисълта му се върна към работата.
— Револверът не е бил зареден, когато сте го прибрали, нали, сър Хенри?
— Със сигурност не беше.
— А къде държите амунициите си?
— Тук.
Сър Хенри взе ключ от един рафт на библиотеката и отвори едно от долните чекмеджета на бюрото.
„Съвсем просто“ — помисли си Грейндж. — „Тази Кристоу е видяла къде държат ключа. Трябвало е само да влезе и да си свърши работата. Жените често полудяват от ревност.“ Можеше да се обзаложи на десет към едно, че беше ревност. Всичко щеше да се изясни, като приключи с обичайната процедура тук и се заеме с Харли Стрийт. Но нещата трябваше да си вървят по реда.
Той се изправи и каза:
— Благодаря ви, сър Хенри. Ще ви се обадя за предварителното следствие.
ГЛАВА XIII
За вечеря поднесоха студените патици и крем карамел, който, по думите на лейди Ангкател, показваше мисис Медуей откъм най-добрата й страна.
Според нея готвенето изискваше много тънък усет.
— Тя знае, че ние не обичаме особено много крем карамел. Има нещо вулгарно в това да ядеш любимия си пудинг непосредствено след смъртта на свой приятел. Но крем карамелът е, нали знаете, доста хлъзгав, така че човек винаги оставя малко от него в чинията си.
Тя въздъхна и каза, че се надява да са постъпили добре, като са оставили Герда да си отиде в Лондон.
— Хенри постъпи чудесно, като замина с нея.
Сър Хенри беше настоял да закара Герда до Харли Стрийт.
— Разбира се, тя ще дойде за предварителното следствие — продължи лейди Ангкател, като замислено преглъщаше крема. — Съвсем естествено е тя да съобщи на децата. Биха могли да го прочетат във вестниците, а в къщата е само една френска гувернантка — знаете колко са податливи на паника, а не е изключена и някоя нервна криза. Но Хенри ще се оправи с нея, сигурна съм, че с Герда всичко ще е наред. Предполагам, че ще се обади на роднините си, може би на сестрите си. Герда ми прилича на жена, която сигурно има сестри — поне три или четири — и те вероятно живеят в Търнбридж Уелс.
— Какви необикновени неща говориш, Луси — рече Мидж.
— Добре тогава, да речем Торки, ако това повече ти харесва, скъпа. Не, не Торки. Трябва да са поне шестдесет и пет годишни, ако живеят в Торки. По-скоро Ийстборн или Сейнт Ленардс.
Лейди Ангкател погледна съчувствено последната лъжичка крем и деликатно я остави в чинията си.
Дейвид, който предпочиташе нещо соленичко, се взираше унило в празната си чиния.
Лейди Ангкател се изправи.
— Предполагам, че всеки би искал да си легне по-рано тази вечер — каза тя. — Твърде много неща се случиха нали? Когато човек чете във вестника за подобни неща изобщо не може да си представи колко са уморителни. Чувствувам се като че ли съм изминала двадесет километра. В действителност не съм правила нищо друго, освен да седя, но и това е страшно уморително, защото човек не може да вземе книга или вестник — би било толкова безсърдечно. Въпреки, че навярно уводната статия в „Обзървър“ не би била неподходяща, което едва ли може да се каже за „Нюз ъв дъ уърлд.“ Не си ли съгласен с мен, Дейвид? Бих искала да зная какво мислят младите хора просто да не губя връзката.
Дейвид сърдито отговори, че никога не чете „Нюз ъв дь уърлд“.
— А аз винаги го чета — заяви лейди Ангкател. — Преструваме се, че го получаваме само заради прислугата, но Гаджън проявява голямо разбиране и никога не го взема преди да сме си изпили чая. Много интересен вестник, пишат за жени, които си пъхат главите във фурни, за да се отровят с газ — при това невероятно много жени!
— Какво ли ще правят в бъдеще, когато всички фурни ще са електрически? — попита Едуард Ангкател с лека усмивка. — Предполагам, че ще трябва да се постараят по-добре да уреждат живота си, което е и много по-разумно.