Изведнъж Еркюл Поаро повдигна клепачите на притворените си до този момент очи и попита с неудържимо любопитство:
— Вашите момчета играят ли с конструктор Мекано?
— А, какво? — Инспектор Грейндж, който се бе унесъл в мисли, се сепна и леко намръщено се вгледа в Поаро. — Но защо, дявол да го вземе? Всъщност те са още малки, но смятах да подаря на Теди един комплект Мекано за Коледа. Защо питате?
Поаро поклати глава.
Ето какво правеше лейди Ангкател опасна. Много често интуитивните й догадки се оказваха верни. С една единствена безгрижна (а може би привидно безгрижна?) дума, тя изграждаше цяла картина и ако една част от картината беше правдива не би ли повярвал човек, независимо от желанието си, все пак не би ли повярвал, че и останалата част от картината е истина?
Инспектор Грейндж заговори:
— Има един въпрос, който бих искал да ви задам, мосю Поаро. Тази мис Крей идва тук да иска кибрит. Ако наистина е искала да вземе кибрит, защо тогава не е дошла до вас, след като сте само на една-две крачки от нея? Защо е трябвало да извърви почти километър?
Еркюл Поаро сви рамене.
— Може би си има причини. От снобизъм, да речем? Моята виличка е съвсем малка почти незабележима. Идвам тук само за почивните дни. Но сър Хенри и лейди Ангкател са важни, те живеят постоянно тук, те са именити хора в околността Може би тази мис Вероника Крей е искала да се запознае с тях и това е бил един от начините.
Инспектор Грейндж се изправи.
— Да — рече той — напълно е възможно, но не бих искал да пропусна нещо. Все пак почти съм сигурен, че няма да има никакви проблема. Сър Хенри идентифицира оръжието — то е от неговата колекция. Всъщност те са стреляли с него предишния следобед. Мисис Кристоу просто е трябвало да влезе в кабинета на сър Хенри, да вземе револвера от мястото, където той го е оставил заедно с патроните. Много просто.
— Да — измърмори Поаро — наистина изглежда много просто.
Точно по този начин, мислеше си той, жена като Герда Кристоу би извършила убийство. Без преструвки и хитрувалия, внезапно тласната към подобно деяние от своята ограничена, но всеотдайна натура.
И все пак тя със сигурност би трябвало да има някакво чувство за самосъхранение. Или е действувала сляпо, в момент на помрачение, когато разумът е напълно изключен?
Той си припомни нейното смаяно лице.
Не знаеше, чисто и просто не знаеше.
Но почувствува, че трябва да разнищи този случай.
ГЛАВА XVI
Мисис Кристоу издърпа черната си рокля през главата и я метна на стола. В нажалените й очи се четеше несигурност. Тя каза:
— Не знам, наистина не знам. Вече нищо няма значение.
— Зная, скъпа, зная. — Мисис Патерсън беше любезна, но неотстъпчива. Тя знаеше точно как да се държи с хора, претърпели тежка загуба. „Елси е направо великолепна, когато се случи нещо лошо“ — казваха в семейството й.
Сега тя седеше на леглото в спалнята на сестра си на Харли Стрийт и се държеше великолепно. Елси Патерсън беше висока, суха и енергична жена. Тя наблюдаваше Герда едновременно с раздразнение и със съчувствие.
Горката Герда, каква трагедия да загуби съпруга си по такъв ужасен начин. В действителност, дори и сега Герда изглежда не осъзнаваше последиците. Разбира се, мисис Патерсън чудесно знаеше, че Герда винаги си е била мудна. Освен това трябваше да има предвид и шока.
Тя енергично каза:
— Мисля, че аз бих се спряла на черния марокен от дванадесет гвинеи.
Винаги някой трябваше да взема решенията вместо Герда.
Герда остана неподвижна с набръчкано от усилие чело. След малко колебливо каза:
— Не съм сигурна дали Джон одобряваше траура. Май един път го чух да казва, че не го одобрява.
„Джон — помисли си тя. — Защо Джон не беше тук да ми каже какво да правя?“
Само че Джон никога вече нямаше да бъде тук. Никога, никога, никога… бутчето, което изстива и се втърдява на масата, тряскането на вратата на кабинета. Джон, който бяга по стълбите, винаги прескачайки по две стъпала наведнъж, толкова енергичен, толкова жив…
Жив.
Прострян по гръб до плувния басейн, капки кръв бавно се стичат по циментения ръб, усещането на револвера в ръката й…
Кошмар, някакъв лош сън, но тя ей сега ще се пробуди и всичко ще се окаже лъжа.
Острият глас на сестра й прекъсна обърканите мисли на Герда.
— Трябва да облечеш нещо черно за предварителното следствие. Ще изглежда изключително странно, ако се появиш в светлосиньо.