Тя замълча. Инспектор Грейндж чувствуваше как бясно препускат мислите й. Той познаваше жени, които в подобно положение биха се впуснали в безсмислени приказки, но Вероника Крей беше твърде умна, за да го направи.
Тя сви рамене и безгрижно каза:
— Ясно, още слугински приказки. Прислужницата ми има доста развинтено въображение. Вие чудесно знаете, че едно нещо може да се каже по най-различни начини. Уверявам ви, че не съм разигравала мелодрами. По-скоро малко флиртувах. Имахме дребно спречкване.
— Значи думите ви не са били изречени сериозно?
— Разбира се. Уверявам ви, инспекторе, че не бях виждала Джон Кристоу от петнадесет години. Можете сам да се убедите.
Тя отново беше спокойна, овладяна и самоуверена. Инспектор Грейндж приключи въпроса, като се изправи.
— Това е всичко за сега мис Крей — учтиво каза той. Той напусна Доувкотс, тръгна надолу по алеята и се спря пред вратата на Рестхейвън.
Еркюл Поаро се взираше в инспектора с безкрайно учудване. После повтори недоверчиво:
— Револверът, който държеше Герда Кристоу и който беше изпуснат във водата, не е револверът, от който e изстрелян фаталния куршум? Но това е невероятно!
— Точно така мосю Поаро. Откровено казано, това лишено от всякакъв смисъл.
Поаро тихо рече:
— Да няма никакъв смисъл. И все пак, инспекторе, не възможно да няма никакъв смисъл, нали?
Инспекторът въздъхна дълбоко:
— Точно така мосю Поаро. Трябва да открием смисъла, но в момента нищо не разбирам. Истината е, че няма да стигнем далеч, преди да намерим оръжието, с което е убит Джон Кристоу. Знаем, че и то е от колекцията на сър Хенри, най-малкото му липсва един револвер, което означава, че цялата история се разиграва вътре в имението.
— Да — промърмори Поаро — всичко е в имението.
— Целият случай изглеждаше съвсем прост, дори елементарен — продължи инспекторът, — а сега се оказва, че не е нито прост, нито елементарен.
— Наистина не е прост — каза Поаро.
— Трябва да признаем възможността всичко да е било предварително замислено така, че да уличи Герда Кристоу. Но защо тогава не са оставили истинския револвер до трупа?
— Би могла и да не го вдигне.
— Вярно е, но дори и да не беше взела револвера след като няма отпечатъци — т.е. при положение, че са били изтрити след употребата на оръжието — пак тя щеше да бъде заподозряната нали? Точно това е целял убиецът.
— Дали?
Грейндж се облещи.
— Нали ако някой извърши убийство, ще бърза да го припише на някой друг? Това е най-нормалната реакция на един убиец.
— Да-a-a — рече Поаро. — Но не е изключено да имаме работа с много необикновен убиец. Може би това е решението на нашия проблем.
— Какво е решението?
Поаро замислено каза:
— Необикновен убиец.
Инспектор Грейндж го погледна с любопитство и каза:
— Но в такъв случай каква е била идеята на убиеца? Какво е целял, той или тя?
Поаро разпери ръце с въздишка:
— Нямам представа, нямам никаква представа. Но, струва ми се, макар и твърде смътно…
— Да?
— Че убиецът е някой, който е искал Джон Кристоу да умре, но за това да не бъде обвинена Герда Кристоу.
— Ха! Ами че нали първо нея заподозряхме!
— Да, но беше въпрос само на време да научим фактите и да променим мнението си. А междувременно убиецът е спечелил време. — Поаро млъкна неочаквано.
— Време за какво?
— Е, mon ami, тук ме хванахте на тясно. Отново ви повтарям, че не знам.
Инспектор Грейндж закрачи из стаята. След малко застана пред Поаро.
— Мосю Поаро, дойдох при вас по две причини. Едната е, защото знам, че вие сте много популярен в полицията и е известно, че имате изключително богат опит в разрешаването на такива заплетени случаи. Това е първата причина. Но има и друга. Вие бяхте на мястото, бяхте свидетел. Всичко се е случило пред очите ви.
Поаро кимна.
— Да видях какво се случи, но инспектор Грейндж, очите са твърде ненадеждни свидетели.
— Какво искате да кажете, мосю Поаро?
— Понякога очите виждат това, което е трябвало до видят.
— Смятате, че всичко е било предварително замислено?
— Да. Ако ме разбирате, всичко беше подредено като в театър. Всичко беше прекалено ясно. Един мъж, който току-що е бил застрелян и жената, която го е застреляла и която още стиска револвера. Това видях, а вече знаем със сигурност, че поне един елемент от картината е погрешен. Джон Кристоу не е бил застрелян с този пистолет.
— Хм — инспекторът здраво опъна надолу и без това увисналия си мустак. — И вие предполагате, че е възможно и другите елементи да са фалшиви?
Поаро отново кимна и рече: