— Присъствуваха още трима души, които очевидно току-що бяха пристигнали на местопрестъплението. Но това също може да не е истина. Басейнът е заобиколен от гъста кестенова гора. От басейна тръгват пет пътеки — една към къщата, една нагоре към гората, една нагоре към цветната леха, а другите две към стопанството и към ето тази алея тук.
Всеки от тези тримата е дошъл по отделна пътека. Едуард Ангкател откъм гората лейди Ангкател откъм стопанството и Хенриета Савърнейк откъм цветната леха над къщата. Тези тримата са дошли на местопрестъплението почти едновременно, само няколко минути след Герда Кристоу. Но всеки един от тримата би могъл да слезе при басейна преди Герда Кристоу, да застреля Джон Кристоу и да се оттегли по една от пътеките нагоре или надолу и след това да се появи с останалите.
Инспектор Грейндж каза:
— Да, напълно възможно е.
— Има още една възможност. Някой би могъл да мине по пътечката откъм алеята, да застреля Джон Кристоу и незабелязано да се върне обратно.
Инспектор Грейндж каза:
— Вие сте абсолютно прав. Освен Герда Кристоу има още двама заподозрени със същия мотив — ревност. Без съмнение това е престъпление от любов. Още две жени са били забъркани с Джон Кристоу.
Той направи една пауза и продължи:
— Същата сутрин Джон Кристоу се е срещнал с Вероника Крей. Тя му е заявила че ще го накара да съжалява за това, което е направил, и че го мрази повече, отколкото е предполагала, че може да мрази някого.
— Интересно — измърмори Поаро.
— Пристигнала е направо от Холивуд, а според това което пишат във вестниците, там доста се стреля. Тя спокойно е могла да дойде да си прибере кожената наметка, която е забравила предишната нощ в павилиона. Срещнали са се, избухнал е скандал, тя го е застреляла и като е чула, че някой се приближава е избягала по същия път.
Той замълча за секунда и с нескрито раздразнение каза:
— И стигаме до момента, където всичко се обърква. Това проклето оръжие! Освен ако — очите му светнаха — тя не го е застреляла със собствения си револвер и е подхвърлила този, който е задигнала от кабинета на сър Хенри, за да падне съмнението върху някой от обитателите на имението. Може би не е знаела, че можем да идентифицираме оръжието по нарезите на цевта.
— Чудя се колко ли човека са запознати с този факт?
— Поставих този въпрос на сър Хенри. Той мисли, че доста хора го знаят, най-малкото от детективските романи, които са изчела. Дори спомена някакъв нов. — „Тайната на капещия фонтан.“ Каза че Джон Кристоу го е чел в събота и целият сюжет се е въртял точно около този въпрос.
— Но нали Вероника Крей е трябвало по някакъв начин да се добере до оръжието в кабинета на сър Хенри?
— Да, а това вече говори за предумишлено убийство — инспекторът подръпна мустака си и погледна към Поаро. — Вие намекнахте и за друга възможност, мосю Поаро. Хенриета Савърнейк. Ето къде вашите очи или по-скоро вашите уши на свидетел могат да бъдат изключително полезни. Умирайки, доктор Кристоу казва „Хенриета“. Вие сте го чули, всички са го чули. Изглежда единствено мистър Ангкател не е чул нищо.
— Значи Едуард Ангкател не е чул нищо? Това е много интересно.
— Но всички останали са го чули. Самата мис Савърнейк смята, че Джон Кристоу се е опитал нещо да й каже. Лейди Ангкател разказа, че той е отворил очи, видял е мис Савърнейк и е казал „Хенриета“. Струва ми се, че тя не отдава никакво значение на това.
Поаро се усмихна.
— Да, тя не би му отдала значение.
— А вие, мосю Поаро? Вие сте били там, видели сте и сте чули всичко. Смятате ли, че доктор Кристоу се е опитвал да ви каже, че Хенриета го е застреляла? С една дума, смятате ли, че това е било обвинение?
Поаро бавно отговори:
— Тогава не мислех така.
— А сега мосю Поаро? Какво мислите сега?
Поаро въздъхна и все така бавно отговори:
— Възможно е. Повече от това не мога да кажа. Вие ме питате за впечатлението ми, а когато мине време, човек е склонен да придава друго значение на това, на което е бил свидетел.
Грейндж забързано рече:
— Това естествено, не са показания. Зная добре, че впечатленията на мосю Поаро не могат да бъдат доказателство. Опитвам се просто да разбера становището ви.
— Разбирам ви, впечатленията на един свидетел са нещо много полезно. Но трябва да ви призная, колкото и унизително да е, че моите впечатления нямат никаква стойност. Бях принуден от това което видях, да приема погрешното схващане, че Герда Кристоу е застреляла съпруга си, така че когато доктор Кристоу отвори очи и изрече името на Хенриета Савърнеик, аз изобщо не допуснах, че това може да е обвинение. Връщайки се назад, аз естествено се изкушавам да тълкувам фактите по друг начин.