Грейндж каза, без да сваля поглед от лицето на Гаджън:
— Това е автоматичен пистолет, не револвер. Гаджън се покашля.
— Наистина ли, сър? Боя се, че не разбирам много от оръжия. Очевидно съм използувал термина револвер твърде свободно, сър.
— Но сте напълно убеден, че това е оръжието, което сте намерили в преддверието и сте донесли тук?
— О, да, сър, няма никакво съмнение.
Той протегна ръка към пистолета, но Грейндж го спря.
— Не го докосвайте, моля. Трябва да го изследваме за отпечатъци от пръсти и да проверим дали е зареден.
— Не мисля, че е зареден, сър. Нито един от пистолетите в колекцията на сър Хенри не е зареден. А що се отнася до отпечатъците от пръсти, аз го излъсках с носната си кърпа, преди да го поставя обратно на мястото му. Най-много да намерите моите отпечатъци.
— Защо постъпихте така? — рязко попита Грейндж. Извинителната усмивка на Гаджън не трепна.
— Предположих, че може да е напрашен, сър. Вратата се отвори и лейди Ангкател влезе в стаята. Тя се усмихна на инспектора:
— Колко се радвам, че ви виждам, инспектор Грейндж. Каква е тая история за Гаджън и за някакъв револвер? Момичето в кухнята направо се залива в сълзи. Мисис Медуей й се е скарала, но разбира се, че е трябвало да ви каже какво е видяла, след като е решила, че така трябва. Винаги се обърквам кое е правилно и кое неправилно — много е лесно, знаете, когато правилното е неприятно, а неправилното — приятно — тогава знаеш къде си, но е трудно, ако е обратното и аз мисля, не намирате ли, инспекторе, че всеки трябва да прави това, което той смята за правилно. Гаджън, какво им разказа за пистолета?
Гаджън почтително натърти на думите си:
— Пистолетът беше в преддверието, милейди, на масата в центъра. Нямах никаква представа откъде може да се е взел. Донесох го тук и го поставих на мястото му. Току-що обясних на инспектора и той прояви разбиране.
Лейди Ангкател поклати глава и любезно каза:
— Не е трябвало да говориш такива работи, Гаджън. Аз самата ще поприказвам с инспектора.
Гаджън се опита да направи някакво движение, но лейди Ангкател го спря с очарователна усмивка.
— Наистина ценя мотивите ти, Гаджън. Зная, че винаги се опитваш да ни спестиш неприятностите и тревогите. — След това любезно приключи въпроса — Няма да те задържам повече.
Гаджън се поколеба, хвърли бегъл поглед към сър Хенри, след това към инспектора, накрая се поклони и тръгна към вратата.
Грейндж понечи да го спре, но след това, поради някаква причина, неясна дори за него самия, отпусна протегнатата си ръка. Гаджън излезе и затвори вратата след себе си.
Лейди Ангкател се отпусна в един стол и дари двамата мъже с усмивка. Тя разговорливо рече:
— Знаете ла мисля, че Гаджън беше направо очарователен. Толкова средновековен, нали ме разбирате? Точно така, това е думата — средновековен.
Грейндж произнесе сковано:
— Трябва ли да разбирам, лейди Ангкател, че вие самата разполагате с информация са случая?
— Разбира се. Гаджън не е намирал никакъв пистолет в преддверието. Намерил го е, когато е вадил яйцата.
— Какви яйца? — инспектор Грейндж се облещи срещу нея.
— От кошницата — каза лейди Ангкател.
Тя очевидно реши, че случаят е напълно изяснен. Сър Хенри кротко рече:
— Трябва да ни разкажеш малко повече за това скъпа. Ние с инспектор Грейндж все още не сме наясно.
— Нима? — лейди Ангкател положи усилия да се изрази максимално точно. — Пистолетът беше в кошницата под яйцата.
— Каква кошница и какви яйца лейди Ангкател?
— Кошницата, която взех за стопанството. Пистолетът беше в нея и след това започнах да слагам яйцата върху него и го забравих. Като намерихме клетия Джон Кристоу мъртъв до басейна толкова се стреснах, че щях да я изтърва. Добре, че Гаджън я хвана навреме (заради яйцата — ако я бях изтървал, яйцата щяха да се начупят). И той я е донесъл в къщата По-късно го попитах за датите на яйцата — винаги ги надписвам, защото в противен случай първо се изяждат пресните яйца и — той каза, че се е погрижил за всичко. Сега си спомням, че той доста наблегна на това. Това имах предвид, като казах, че е средновековен. Той е намерил пистолета и го е донесъл тук, вероятно заради полицията вкъщи. Мисля, че слугите много се притесняват от полицията. Много мило и много предано от негова страна, но и твърде глупаво, защото вие искате да научите истината нали, инспекторе?
Лейди Ангкател свърши и отправи една ослепителна усмивка към инспектора.
— Права сте, че ме интересува само истината — намръщено каза Грейндж.
Лейди Ангкател въздъхна.
— Истинска бъркотия, нали? — каза лейди Ангкател. — Всички тия хора из къщата, които само слухтят. Не мисля, че който е застрелял Джон, наистина е възнамерявал да го направи, искам да кажа, че не е било умишлено. Ако това е била Герда, сигурна съм, че не е било умишлено. Всъщност наистина съм учудена, че го е улучила — тя е човек, който много трудно би направил това. Много мило същество е тази Герда. Ако я натикате в затвора и я обесите, какво ще стане с децата? Ако наистина тя е застреляла Джон, сигурно ужасно съжалява за това. Достатъчно зле е за децата, че баща им е убит, но ще стане несравнимо по-зле, ако обесят майка им заради това. Понякога си мисля, че вие полицаите, не мислите за тези неща.