— Засега не възнамеряваме да арестуваме никого, лейди Ангкател.
— Е, това все пак е нещо разумно. Винаги съм си мислела, че вие сте много разумен човек, инспектор Грейндж.
Отново тази чаровна, смайваща усмивка. Инспектор Грейндж примигна. Беше му трудно да се върне на въпроса.
— Както казахте, лейди Ангкател, интересува ме истината. Вие сте взели пистолета оттук, нали? Кой точно?
Лейди Ангкател посочи с глава към полицата до камината.
— Вторият отзад напред. Маузер, калибър 25.
Нещо в отривистия тон, с който лейди Ангкател описа техническите данни на пистолета подразни Грейндж. Той някак си не очакваше лейди Ангкател, която в себе си беше определил като „отвеяна“ и „малко побъркана“, да е в състояние да опише един пистолет с такава точност.
— Значи взехте пистолета оттук и го сложихте в кошницата си. Защо?
— Знаех си, че ще ме попитате за това — каза лейди Ангкател. Съвсем изненадващо в гласа й прозвуча някаква тържественост. — Трябва да има някаква причина, нали, Хенри? — обърна се тя към съпруга си — Не мислиш ли, че трябва да съм имала някаква причина, за да взема пистолета и да го сложа в кошницата си?
— Точно така бих си помислил и аз, скъпа — сковано рече сър Хенри.
— Правиш нещо — лейди Ангкател замислено се взираше в пространството — и след това не помниш защо си го направил. Но, вие, инспекторе, знаете, че винаги има някаква причина стига да можеш да стигнеш до нея. Трябва да съм имала някаква идея в главата си, когато съм слагала пистолета в кошницата — Тя ги погледна умоляващо. — Как мислите, каква ли е била?
Грейндж я погледна втренчено. Тя не показваше никакви признаии на смущение, само детинско нетърпение. Това го съсипа напълно. До този момент той не беше се сблъсквал с друга личност, подобна на Луси Ангкател и не знаеше как да реагира.
— Съпругата ми — каза сър Хенри — е изключително разсеяна, инспекторе.
— Изглежда е така, сър — отговори Грейндж. Думите му не прозвучаха никак ласкаво.
— Защо, мислите, съм взела този пистолет? — лейди Ангкател се обърна доверчиво към него.
— Нямам представа, лейди Ангкател.
— Дойдох тук — разсъждаваше на глас лейди Ангкател. — Говорех със Симънс за калъфките за възглавница, смътно си спомням, че се приближих до камината помислих си, че ще ни трябва нов ръжен… курата, не пастора…
Инспектор Грейндж се облещи. Чувствуваше как главата му започва да се върти.
— Спомням си, че вдигнах маузера… чудесно приляга в ръката ти, винаги много съм го харесвала, и го пуснах в кошницата, тъкмо я бях взела от оранжерията. Но в главата ми се въртяха толкова много неща — Симънс, плевелите в маргаритите, надявах се мисис Медуей да направи един наистина хубав „Негър в риза“…
— Негър в риза! — инспектор Грейндж почувствува че е крайно време да се намеси.
— Шоколад и яйца които накрая се покриват с разбита сметана. Един чужденец би харесал точно такъв десерт.
Инспектор Грейндж заговори рязко и ожесточено, имаше чувството, че разчиства паяжините, които му пречат да вижда.
— Заредихте ли пистолета?
Беше се надявал да я стресне, може би дори да я поуплаши, но лейди Ангкател посрещна въпроса му с тъжна замисленост.
— Дали го заредих? Много глупаво, но не си спомням. Бих казала че съм го заредила нали инспекторе? За какво ти е пистолет, ако не е зареден? Много искам да си припомня точно какво си мислех тогава.
— Скъпа Луси, — каза сър Хенри, — какво става или какво не става в главата ти от години отчайва хората, които те познават.
Тя му се усмихна мило.
— Опитвам се да си припомня, скъпи Хенри. Човек прави толкова странни неща. Онзи ден се оказа, че стискам в ръката си телефонната слушалка и това много ме обърка. Не можех изобщо да разбера за какво ми е притрябвала.
— Най-вероятно сте искали да се обадите на някого по телефона — студено каза инспектор Грейндж.
— Не, колкото и да е смешно, нямах такова намерение. По-късно си спомних — чудех се защо мисис Миърс, жената на градинаря, държи бебето си по такъв странен начин и тогава взех слушалката, за да опитам точно как се държи бебе и естествено разбрах защо ми е изглеждало странно — защото мисис Миърс е левачка и затова главата му е обърната на другата страна.