— Скъпи — рече тя, — ти не допускаш нито за миг, нали, че аз съм застреляла Джон Кристоу? Чисто и просто имах това глупаво предчувствие за някаква беда. Но тогава си спомних, че ние бяхме поканили Джон Кристоу. Съвсем различно е от това той да ни се беше натрапил. Човек не може да си покани гости и след това да им организира злополука. Дори арабите имат по-добри схващания за гостоприемството. Така че не се притеснявай, Хенри.
Тя му се усмихна с много обич. Сър Хенри натъртено каза:
— Винаги се тревожа за теб, Луси.
— Не е необходимо, скъпи. Както виждаш, всичко се нареди много добре. Отървахме се от Джон, без да ни се наложи да правим каквото и да било. Това ми напомня — тя потъна в спомени — за оня човек в Бомбай, който се държа толкова грубо с мен. Три дни по-късно го прегази един трамвай.
Тя разтвори френския прозорец и излезе в градината. Сър Хенри остана неподвижен, загледан във високата елегантна фигура, която се носеше надолу по пътеката. Той изглеждаше стар и уморен, човек, който живее в непрекъснат страх.
А в кухнята Дорис Емът, цялата обляна в сълзи, беше свела глава под суровите упреци на мистър Гаджъл. Мисис Медуей и мис Симънс му пригласяха като хор в старогръцка трагедия.
— Само едно неопитно момиче може да прави такива изказвания и глупави изводи.
— Точно така — потвърди мисис Медуей.
— Като ме видиш с пистолет в ръката, най-правилната постъпка ще бъде да дойдеш и да кажеш: „Мистър Гаджън, ще бъдете ли така любезен да ми обясните?“
— Или пък да питаш мен — вметна мисис Медуей. — Никога няма да откажа на едно момиче със зелен ум да му обясня какво трябва да мисли.
— Това, което не трябва да правиш — сурово продължи Гаджън — е да се раздрънкаш пред някой полииай, при това само сержант! Никога не се забърквай с полицията повече, отколкото трябва. И без това присъствието им в къщата е достатъчно неприятно.
— Просто нямам думи колко е неприятно — измърмори в подкрепа мис Симънс.
— Никога преди не ми се е случвало подобно нещо.
— Ние всички знаем — не спираше Гаджън — каква е милейди. Нищо, което милейди направи, не може да ме изненада, но полицаите не я познават така, като я познаваме ние. Недопустимо е милейди да бъде притеснявана от глупави въпроси и подозрения, само защото се е разхождала с някакво си оръжие. Това е нещо съвсем естествено за нея, но полицаите веднага започват да си мислят за убийства и подобни отвратителни неща. Милейди е много разсеяна, но не би наранила дори муха. Разбира се, не можем да отречем факта, че постоянно оставя нещата на разни смешни места. Никога няма да забравя — безстрастно добави Гаджън — когато донесе един жив омар и го сложи върху таблата за карти в антрето. Помислих, че имам халюцинация.
— Трябва да е станало преди да дойда в къщата — рече Симънс с известно любопитство.
Мисис Медуей хвърли поглед на грешната Дорис, за да види ефекта от тези откровения.
— Хайде, някой друг път — рече тя. — Всичко, което говорим, Дорис, е за твое добро. Просташко е да се забъркваш с полицията, не го забравяй. Сега се заемай със зеленчуците и бъди по-внимателна с градинския боб, да не стане като снощи.
Дорис подсмъркна.
— Да, мисис Медуей — каза тя и се потътри към мивката.
Мисис Медуей беше обладана от лошо предчувствие:
— Усещам, че нещо няма да се получи със сладкиша. Това отвратително следствие утре. Сетя ли се за него и веднага се разтрепервам. Божичко, на нас да се случи такова нещо.
ГЛАВА XXII
Резето на външната врата щракна и Поаро погледина през прозореца съвсем навреме, за да види кой се задава по пътеката. Веднага я позна. Чудеше се какво ли водеше Вероника Крей при него.
Със себе си тя внесе финия аромат на парфюм, който Поаро познаваше. Беше облечена в костюм от туид и спортни обувки като Хенриета, но Поаро видя, че двете жени доста се различаваха.
— Мосю Поаро — гласът й беше приятен и леко развълнуван, — съвсем наскоро разбрах, че вие сте ми съсед. Винаги съм искала да се запозная с вас.
Той пое протегнатите й ръце и направи лек поклон над тях.
— Очарован съм, мадам.
Тя прие с усмивка отдаденото й уважение и отказа поканата му да пие чай, кафе или коктейл.
— Не, дойдох само да поговоря с вас. Да поговоря съвсем сериозно. Страшно съм разтревожена.
— Вие сте разтревожена? Много съжалявам, мадам. Вероника седна и въздъхна.
— Става дума за смъртта на Джон Кристоу. Утрешното следствие. Вероятно знаете?
— Да, да, зная.
— Всичко е наистина толкова странно… Тя млъкна неочаквано. — Много хора просто не биха повярвали. Но вие сигурно ще повярвате, защото, струва ми се, познавате човешката природа.