Дори и съчувственият му отговор да я беше разочаровал, тя не го показа. Изправи се и му подаде дългите си ръце, които завършваха с безупречен маникюр.
— Благодаря ви, мосю Поаро. Съветът ви изглежда изключително разумен. Много се радвам, че дойдох при вас. Аз… аз чувствувах, че просто някой трябваше да узнае това.
— Уважавам вашето доверие, мадам.
След като тя си тръгна, той леко открехна прозорците. Изглежда парфюмът на Вероника Крей започваше да го дразни. Беше скъп, но тежък и натрапчив като нея самата.
Докато оправяше завесите, той се питаше дали Вероника Крей е убила Джон Кристоу.
Беше сигурен, че е имала желанието да го стори. Би изпитала наслада докато натиска спусъка, би се радвала да го види как залита безпомощно и пада.
Но зад нейния отмъстителен гняв се криеше един хладен разум, който пресметливо преценяваше шансовете. Все пак колкото и силно да е било желанието й да убие Джон Кристоу, Поаро се съмняваше, че Вероника Крей би поела този риск.
ГЛАВА XXIII
Следствието приключи. То си беше чиста формалност и независимо, че хората бяха предупредени предварително, всички имаха неприятното усещане за един неудовлетворителен завършек на цялата драма.
По настояване на полицията следствието беше удължено с още две седмици.
Герда беше пристигнала от Лондон заедно с мисис Патерсьн с нает за целта Даймлер. Със своята черна рокля и съвсем неподходяща шапка, тя изглеждаше нервна и объркана. Тъкмо се готвеше да влезе в колата, когато видя, че лейди Ангкател се приближава към нея и спря.
— Как си, скъпа Герда? Надявам се, че спиш добре. Мисля, че следствието мина добре, нали? Толкова съжаляваме, че не отседна при нас в имението, но разбирам колко много би се разстроила от спомените.
Мисис Патерсън погледна укоризнено сестра си затова, че не я беше представила както е редът и каза с ясния си глас:
— Това беше идея на мис Колинс — да пристигнем направо с колата и да се върнем веднага. Скъпичко е, разбира се, но решихме, че така ще е най-добре.
— Да да, напълно съм съгласна с вас.
Мисис Патерсън понижи глас.
— Ще взема Герда и децата в Бексхил. Тя има нужда от спокойствие и почивка. Тези журналисти! Не можете да си представите! Харли Стрийт просто гъмжи от тях.
Някакъв младеж щракна с фотоапарат. Елси Патерсън набута сестра си в колата и двете потеглиха. Лицето на Герда под смешната шапка се мярна само за секунда — празно и блуждаещо, в този миг то наподобяваше израза на слабоумно дете.
Мидж Хардкасъл тихо промърмори:
— Горката!
Едуард раздразнено рече:
— Какво толкова намират всички в този Кристоу? Горката жена изглежда съвсем сломена.
— Тя живееше само за него — каза Мидж.
— Но защо? Той беше себичен човек. Не беше лош за компания в известен смисъл, но все пак… — Той замълча и след малко попита: — Ти какво мислиш за него, Мидж?
— Аз ли? — Мидж сбръчи чело. Накрая отговори, като самата тя се изненадана от думите си: — Мисля, че го уважавах.
— Уважаваше го? За какво?
— Беше добър специалист.
— Значи мислиш за него като за лекар?
— Да.
Нямаше време за повече разговори.
Хенриета щеше да откара Мидж до Лондон с колата си. Едуард щеше да обядва в имението и двамата с Дейвид щяха да тръгнат със следобедния влак. Едуард подхвърли на Мидж:
— Трябва да излезеш от работа някой ден и да обядваме заедно.
Мидж му отговори, че би било много хубаво, но почивката й е едва половин час. Едуард се усмихна и каза:
— Е, това е по-специален случай. Сигурен съм, че ще проявят разбиране.
След това се отправи към Хенриета.
— Ще ти се обадя, Хенриета.
— Добре, Едуард, но може би ще бъда извън къщи доста време.
— Извън къщи ли?
Тя му се усмихна малко подигравателно.
— Да удавя скръбта си. Не си очаквал от мен да се затворя вкъщи и да се заливам в сълзи, нали?
Той бавно каза:
— Вече не те разбирам, Хенриета. Твърде много си се променила.
Лицето й загуби острия си израз и тя съвсем неочаквано рече:
— Милият ми Едуард — и бързо стисна ръката му.
След това се обърна към Луси Ангкател.
— Луси, нали мога да идвам тук, ако искам?
Лейди Ангкател рече:
— Разбира се, скъпа. И без това след две седмици ще има ново следствие.
Хенриета тръгна към площада, където беше паркирала колата си. Нейните куфари и тези на Мидж вече бяха натоварени. Двете влязоха в колата и веднага потеглиха.