Едуард усети как кръвта му кипва. Надяваше се, че Мидж ще хвърли роклята в лицето на тази проклета жена. Вместо това обаче, тя тихо отговори:
— Ще погледна още веднъж. Предполагам, че не желаете зелено, нали, мадам? Или този прасковен цвят?
— Ужасно, наистина ужасно! Не искам да гледам нищо повече. Чиста загуба на време…
Мадам Алфреж се беше откъснала от дебелата купувачка и застана пред Едуард, като го гледаше въпросително. Той събра сили.
— Тук ли е… мога ли да говоря с… тук ли е мис Хардкасъл?
Веждите на мадам Алфреж отскочиха нагоре. Тя моментално оцени кройката на костюма му от „Савил Роу“ и го дари с една усмивка, която беше далеч по-неприятна от яда й преди малко.
Откъм кабината сърдитият женски глас се носеше все по-остро.
— Внимавайте! Толкова сте непохватна. Скъсахте ми мрежата за коса.
Гласът на Мидж потреперваше:
— Моля за извинение, мадам.
— Каква непохватност, божичко! — Гласът беше малко приглушен. — Мога и сама. Колана ми, ако обичате.
— Госпожица Хардкасъл сте се осфободи фсеки момент — каза мадам Алфреж. Сега усмивката й беше доста цинична.
От кабината се появи жена със сламено руса коса и злобно изражение, натоварена с многобройни пакети, и се упъти към улицата, Мидж, в строга черна рокля, й отвори вратата. Изглеждаше бледа и нещастна.
— Дойдох да те заведа на обяд — каза Едуард без предисловия.
Тя погледна измъчено към чаовника и отвърна:
— Не мога да изляза преди един и петнадесет.
Беше един часът и десет минути. Мадам Алфреж милостиво каза:
— Мошете да ислесете сега, госпожице Хардкасъл, стом приятелят фи е досъл да фи фсеме.
Мидж прошепна:
— О, благодаря ви, мадам Алфреж. — След което се обърна към Едуард: — Идвам след минутка — и изчезна в дъното на магазина.
Едуард, който беше трепнал, когато мадам Алфреж подчерта думата „приятел“, стоеше безпомощно и чакаше.
Мадам Алфреж тъкмо се гласеше да се впусне в разговор, когато вратата се отвори и в магазина влезе пищно облечена жена с пекинез. Търговският инстинкт на мадам Алфреж незабавно я отведе при новодошлата. Мидж се появи облечена с палтото си и Едуард я изведе от магазина, като я държеше здраво за лакътя.
— Боже мой — рече той, — с това ли трябва да се примиряваш? Чух как ти говореше онази проклета жена зад завесата. Как може да търпиш това, Мидж? Защо не я замери с проклетите й фусти?
— Много скоро ще загубя работата си, ако започна да постъпвам така.
— Но не изпитваш ли желание да хвърляш разни неща по такива жени?
Тя пое дълбоко дъх:
— Разбира се, че ми се иска. А понякога, особено в края на някоя по-тежка седмица през летните разпродажби, ме обзема страх, че ще дойде денят, в който ще зарежа всичко и ще пратя всички по дяволите, вместо да повтарям безкрайно: „Да, мадам. Не, мадам. Ще погледна дали нямаме нещо друго, мадам.“
— Мидж, скъпа малка Мидж, не можеш да търпиш всичко това.
Тя се засмя.
— Не се разстройвай, Едуард. Защо, за бога, дойде тук? Защо не се обади по телефона?
— Исках да видя със собствените си очи, защото се тревожех за теб. — Той замълча за секунда и след това избухна: — Луси не би се обърнала към слугинята си по начина, по който тази жена ти говореше. Не бива да търпиш такава грубост и нахалство. Боже господи, Мидж, искам да те отведа още сега в Ейнсуик. Искам да взема такси, да те кача в него и да заминем с влака за Ейнсуик в 2:15.
Мидж спря. Престореното й безгрижие я напусна. Беше имала дълга и уморителна сутрин с труднопоносими клиентки, а мадам Алфреж беше в най-отвратителното си настроение. Тя се обърна вбесена към Едуард:
— Добре, тогава защо не го направиш? Има колкото щеш таксита!
Той се изненада от неочакваната ярост в гласа й. Тя продължи, като гневът й се разпалваше още повече:
— Защо трябваше да се изтърсиш и да ми приказваш такива неща? Ти изобщо не ги мислиш. Да не смяташ, че ми става по-леко, когато след една отвратителна сутрин ми напомнят, че съществуват места като Ейнсуик? Да не си въобразяваш, че съм ти много благодарна, дето стоиш тук и ми дрънкаш глупости колко много искаш да ме измъкнеш от този ад? Много мило и много неискрено. Не мислиш нито думичка от това, което приказваш. Знаеш ли, готова съм да продам душата си само и само да се кача на влака в 2:15 и да се махна от всичко! Не мога дори да си позволя да мисля за Ейнсуик, не разбираш ли? Много си добронамерен, Едуард, но и много жесток. Само приказки, просто приказки…