Едуард бутна настрани покритата с кадифе табличка и каза:
— Не, не смарагди.
Хенриета в зеления туиден костюм, Хенриета във вечерна рокля като китайски нефрит…
Мидж преглътна острата болка, която прониза сърцето й.
— Избери ми го ти — каза тя на Едуард.
Той се наведе над табличката. Извади един пръстен с диамант. Камъкът не беше много голям, но пък имаше превъзходен цвят и блясък.
— Този ми харесва.
Мидж кимна. Възхищаваше се на изискания му и непогрешим вкус. Сложи го на пръста си, докато Едуард и продавача се отдръпваха встрани.
Едуард написа чек за триста четиридесет и две лири и се върна усмихнат при Мидж.
Хайде да отидем и да си разчистим сметките с мадам Алфреж.
ГЛАВА XXV
— Но, скъпи, толкова се радвам!
Лейди Ангкател протегна крехката си ръка към Едуард, а с другата нежно докосна Мидж.
— Постъпил си чудесно, Едуард, че си я накарал да напусне този ужасен магазин и си я довел направо тук. Тя ще остане при нас, разбира се, и ще тръгне за венчавката оттук. В „Св. Джордж“, нали я знаеш, на пет километра по пътя, въпреки че разстоянието е само километър и половина през гората, но никой не ходи на сватба през гората. Предполагам, че ще трябва да повикаме викария — горкият човечец, всяка есен хваща по три ужасни хреми. Куратът пък има един от онези високи англикански гласове, нали ги знаете, така че всичко ще бъде далеч по-внушително и много по-религиозно, разбирате какво имам предвид. Много е трудно да останеш благоговейно настроен, докато някой ти мънка под носа си.
Мидж реши, че подобно становище може да бъде изказано единствено от Луси. Прииска й се да се смее и да плаче едновременно.
— Наистина бих искала да се омъжа точно тук — каза тя.
— Значи този въпрос е уреден, скъпа. Смятам роклята да е от коприна в цвят екрю, с молитвеник в слонова кост — и в никакъв случай букет. Шаферки?
— Не, не искам да се вдига много шум. Съвсем скромна венчавка.
— Разбирам какво имаш предвид и сигурно си права. На есенните сватби все има хризантеми, които винаги съм намирала за доста унили цветя. Освен това шаферките почти никога не си подхождат както трябва, освен ако човек не отдели страшно много време да ги подбере внимателно, но дори и тогава винаги има някоя, която е ужасно невзрачна, а тя трябва задължително да присъствува, защото обикновено е сестрата на младоженеца. Но, разбира се — лейди Ангкател разцъфна в усмивка. — Едуард няма сестра.
— Това изглежда е точка в моя полза — усмихнато каза Едуард.
— Затова пък децата са най-лошото на една сватба — продължи лейди Ангкател, която в радостен унес следваше собствените си мисли. — Всички казват: „Колко са сладки!“, но, скъпа, притесненията! Настъпват ти роклята, хленчат за бавачката си или пък им става лошо. Не мога да си представя как едно момиче може да върви към олтара с подходящо настроение, когато не знае какво става зад гърба й.
— Не е необходимо да има някой зад мен — бодро заяви Мидж — Не ми трябва дори було. Мога спокойно да се омъжа с пола и блуза.
— О, не, това не, Мидж. Все едно, че си вдовица. Не, копринена рокля, но не от мадам Алфреж.
— В никакъв случай от мадам Алфреж — рече Едуард.
— Ще те заведа в „Мирей“ — каза лейди Ангкател.
— Но, скъпа Луси, не мога да си позволя „Мирей“.
— Глупости, Мидж. Премяната за сватбата ще ти е подарък от нас с Хенри. И, естествено, Хенри ще те предаде на младоженеца. Надявам се, че коланът на панталона му няма да му стяга много. Почти две години са минали, откакто за последен път сме били на сватба. А аз ще облека… Лейди Ангкател замълча и притвори очи.
— Какво, Луси?
— Синьо като хортензия — обяви в щастлив унес лейди Ангкател. — Едуард, предполагам, че ще поканиш някой свой приятел за кум, в противен случай разполагаме с Дейвид. Все си мисля, че ще бъде ужасно добре за Дейвид. Ще му даде самоувереност и ще почувствува, че го харесваме. Това е много важно за Дейвид, сигурна съм. Трябва да е много отчайващо, нали ме разбирате, да знаеш, че си умен и интелигентен и въпреки всичко никой да не те харесва. Но това естествено, крие определен риск. Нищо чудно да загуби пръстена или да го изтърве в последната секунда. Допускам, че това много ще притесни Едуард. Но ще бъде хубаво да сме си пак същите хора, които бяхме на убийството.
Лейди Ангкател произнесе последните думи така, сякаш бяха съвсем в реда на нещата.
— Лейди Ангкател кани гости и ги развлича с убийство — не можа да се въздържи Мидж.
— Да — замислено каза Луси. — Вероятно прозвуча точно по този начин. Едно празненство със стрелба. Знаете ли, че като се замисли човек, излиза точно така.