Поаро кимна Грейндж продължи:
— Някой е направил опит да уличи Герда Кристоу, но кой? По която и следа да тръгна всичко се изпарява във въздуха.
— Вашето мнение за разказите им как са прекарали сутринта?
— Разказите им изглеждат наред. Мис Савърнейк се е занимавала с градинарство. Лейди Ангкател е събирала яйцата. Едуард Ангкател, и сър Хенри са стреляли и са се разделили едва в края на сутринта. Сър Хенри се е върнал в къщата, а Едуард Ангкател е дошъл насам през гората. Онзи младеж е чел в спалнята си. (Много интересно място за четене в такъв хубав ден, но той явно е от онези книжни плъхове, дето не си показват носа навън.) Мис Хардкасъл е взела една книга и е слязла долу в овощната градина. Всичко звучи съвсем естествено и напълно нормално; освен това няма как да проверим. Около дванадесет часа Гаджън е отнесъл една табла с чаши до павилиона. Той не може да даде сведения къде са били хората и какво са правили по това време. Знаете ли, всъщност срещу всеки от тях има по нещичко.
— Наистина ли?
— Ами да. Най-лошо е положението при Вероника Крей. Тя се е скарала с Кристоу, мразела го е и нищо чудно да го е застреляла, но не мога да намеря и най-малкото доказателство, че го е извършила. Нито пък някакво доказателство, че е имала възможност да задигне револвера от кабинета на сър Хенри. Никой не я виждал да се навърта около басейна този ден. А и липсващият револвер не е у нея.
— Значи сте напълно сигурен?
— Вие какво мислите? Подобно нещо напълно би оправдало една заповед за обиск, но нямаше нужда. Тя ни посрещна много любезно, но не открихме нищо в бунгалото й. След като оповестяването на резултатите от следствието беше отложено, ние нарочно разрешихме на мис Крей и на мис Савърнейк да си заминат, но ги проследихме какво ще направят и къде ще отидат. Наш човек наблюдаваше мис Крей във филмовото студио, но не е забелязал никакъв опит да се отърве от оръжието там.
— А Хенриета Савърнейк?
— И тук нищо. Прибра се направо в Челси и оттогава не сме спрели да я следим. Револверът не е в ателието й, изобщо не е в нея. Тя също била много любезна дори се забавлявала докато претърсвали при нея. Нашият човек доста се е стреснал от някои нейни по-изчанчени работи. После ми каза, че не разбирал как може човек да прави такива неща — разкривени фигури, разни преплетени парчета месинг и алуминий, коне, дето не можеш да познаеш, че са коне.
Поаро се размърда.
— Коне ли казахте?
— Всъщност един кон. Ако изобщо можело да се нарече кон! Щом искаш да направиш кон, ами че тогава иди и погледни някой кон!
— Кон — повтори Поаро.
Грейндж обърна глава към него.
— Не мога да разбера какво толкова се хванахте за този кон, мосю Поаро.
— Просто асоциация. От психологическа гледна точка.
— Асоциация с думата? Кон и каруца? Конче-люлка? Кон с капаци? Не ви разбирам. Както и да е, след ден-два обаче мис Савърнейк си събира багажа и пак пристига тук. Знаехте ли това мосю Поаро?
— Да, тази сутрин разговарях с нея. Освен това я видях да се разхожда из гората.
— Неспокойна, така ли? Е, тя е имала връзка с доктора и онова негово „Хенриета“, дето го каза на умиране, е твърде близо до обвинение. Но не е достатъчно, мосю Поаро.
— Не — замислено рече Поаро, — не е достатъчно. Грейндж натъртено изрече:
— Има нещо в атмосферата тук, нещо, което ти действува напълно объркващо! Като че ли те всички знаят нещо. Да вземем лейди Ангкател — тя така и не можа да даде смислено обяснение защо е взела този проклет пистолет със себе си. Това си е направо лудост; понякога си мисля, че наистина е луда.
Поаро леко поклати глава.
— Не — рече той, — тя не е луда.
— След това този Едуард Ангкател. Мислех си, че съм напипал нещо за него. Лейди Ангкател каза, не, по-скоро подметна, че той бил влюбен в мис Савърнейк от години. Това е добър мотив. Сега пък научавам, че е сгоден за онази другата — мис Хардкасъл. И хоп — неговият мотив се изпарява.
Поаро съчувствено измърмори нещо.
— А и онзи младеж — не спираше да изрежда инспекторът. — Лейди Ангкател изтърва нещичко и за него. Майка му била починала в лудница, имала мания за преследване, смятала, че всички около нея се наговарят да я убият. Разбирате какво може да означава това. Ако момчето е наследило това заболяване, може да си е въобразило нещо за доктор Кристоу; например да мисли, че Кристоу смята да го освидетелствува. Не че специалността на Кристоу е била такава. Нервни поражения на храносмилателния тракт и свръх, свръх нещо си. Такава му е била специалността. Но ако момчето е побъркано, може да си е въобразило, че докторът е тук, за да го държи под наблюдение. Голям особняк е този младеж, нервен е като котка.