Грейндж постоя известно време с все същото безрадостно изражение.
— Разбирате ли какво искам да кажа? Все смътни подозрения, които не те отвеждат никъде.
Поаро отново се размърда и тихо измърмори:
— Завеждат… не отвеждат. От, а не към. Никъде вместо някъде… Да разбира се, точно това е.
Грейндж се вторачи в него, после каза:
— Бива си ги тези Ангкателови. Има моменти, когато мога да се закълна, че знаят нещо.
Поаро тихо каза:
— Наистина знаят.
— Искате да кажете, че те знаят кой го е извършил? — попита инспекторът недоверчиво.
Поаро кимна.
— Знаят. И преди мислех така, но сега съм сигурен.
— Ясно — лицето на инспектор Грейндж се свъси още повече. — И го крият помежду са Ще ги науча аз тях. Ще намеря този револвер, където и да е.
Поаро си помисли, че това е рефренът на инспектора днес.
Грейндж яростно продължи:
— Готов съм на всичко, стига да ги пипна.
— Да пипнете…
— Всичките! Ще ме объркват нарочно! Ще ми подмятат разни неща! Ще ми намекват те на мен! Помагали на хората ми — помагали били! Да ме оплитат в паяжините си! О, искам само един факт, един солиден факт!
От няколко секунди Еркюл Поаро се взираше през прозореца. Окото му беше привлечено от една несиметричност в неговото владение.
Той каза:
— Искате един солиден факт? En bien, освен ако случайно не греша, ще намерите вашия солиден факт в живия плет до портата ми.
Спуснаха се по градинската алея. Грейндж коленичи, внимателно размести клонките и откри предмета пъхнат между тях.
— Това е револвер.
За секунда очите му подозрително се спряха на Поаро.
— Не, не, приятелю — рече Поаро. — Не съм застрелял доктор Кристоу, нито пък съм слагал револвера в собствения си плет.
— Разбира се, че не сте, мосю Поаро! Извинете ме! Значи го намерихме. Прилича на онзи, дето липсва от кабинета на сър Хенри. Веднага ще го проверим по номера му. Тогава ще видим дали доктор Кристоу е бил застрелян с това оръжие. Сега вече няма проблеми.
Безкрайно внимателно и с помощта на копринената си носна кърпичка той измъкна пистолета от живия плет.
— За да бъде всичко наред, трябват ни и отпечатъци. Имам чувството, че най-накрая ни потръгна.
— Съобщете ми, когато научите нещо ново.
— Разбира се, мосю Поаро. Веднага ще ви се обадя по телефона.
Последваха две телефонни обаждания. Първото беше още същата вечер. Инспекторът ликуваше.
— Вие ли сте, мосю Поаро? Ето ги и сведенията. Това е револверът, няма грешка! Този, който липсва от колекцията на сър Хенри и този, с който е застрелян Джон Кристоу! Няма никакво съмнение. Освен това има добър комплект отпечатъци — палец, показалец и част от среден пръст. Не ви ли казах, че ще ни потръгне?
— Идентифицирахте ли вече отпечатъците?
— Все още не сме. Със сигурност не са на мисис Кристоу. Нейните ги имаме. Приличат по-скоро на мъжки. Отивам в Холоу да си изпея приказката и да посъбера малко отпечатъци. И тогава мосю Поаро, вече ще знаем къде сме!
— Надявам се — учтиво отговори Поаро.
Второто телефонно обаждане беше на следващия ден, но гласът вече не беше ликуващ. Без да прикрива мрачното си настроение, Грейндж каза:
— Искате ли да чуете последното? Тези отпечатъци от пръсти не са на нито един от замесените в случая! Не, сър! Не са на Едуард Ангкател, нито на Дейвид, нито на сър Хенри! Не са на Герда Кристоу, не са на Савърнейк, нито на Вероника, не са на милейди, не са и на тъмнокосото момиче! Дори не са на кухненската прислужничка, да не говорим за другите слуги!
Поаро издаде някакви утешителни звуци. Тъжният глас на инспектор Грейндж продължи:
— Така че, в крайна сметка, ще се окаже някой външен човек. Някой, който така да се каже, е имал зъб на доктор Кристоу и за когото нищичко не знаем. Някой с шапка невидимка, който отмъква револвери от кабинета на сър Хенри, и който изчезва по пътеката, след като си е пострелял. Някой, който пъхва револвера във вашия плет и чисто и просто се изпарява.
— Искате ли и моите отпечатъци, приятелю?
— Че защо да не ги взема? Сега се сещам, че вие, мосю Поаро, сте били на мястото и като се поразмисля малко, вие сте най-подозрителен от всички!
ГЛАВА XXVII
Съдията се покашля и погледна очакващо председателя на журито от предварителното следствие.
Последният се беше загледал в някакъв лист, който държеше в ръката си. Адамовата му ябълка подскачаше развълнувано нагоре-надолу. Накрая той прочете много внимателно:
— Установено е, че смъртта на починалия е причинена умишлено от неизвестен или неизвестни извършители.