— Толкова си топла, Мидж.
Внезапно я обзе радост и горда увереност. „Той търси точно това — това, което аз мога даму дам!“ Всички от рода Ангкател бяха студени. Дори у Хенриета имаше нещо измамно, нещо от неуловимия леден чар на Луси Ангкател. Нека Едуард да обича Хенриета като един неосезаем и недостижим сън. Всъщност той се нуждаеше от топлината, постоянството и стабилността. Той търсеше ежедневно приятелство, любов и смях в Ейнсуик.
Тя си помисли: „Едуард има нужда от някого, който да запали огъня в огнището, и този някой съм аз.“
Едуард погледна нагоре и видя Мидж, приведена над него, видя топлината на кожата й, отзивчивите й устни, спокойните очи и тъмните й кичури, които се спускаха над челото й като крилца.
Винаги беше виждал Хенриета като отражение на миналото. Винаги беше търсил да види в зрялата жена онова седемнадесетгодишно момиче, в което се беше влюбил за първи път. Обръщайки се към Мидж, той имаше необикновеното чувство, че вижда една вечна Мидж. Виждаше малката ученичка с щръкналите опашки, тъмните вълни от гъста буйна коса, които обграждаха лицето й сега, виждаше я и с посивели коси.
„Мидж — помисли си той — е истинска. Единственото истинско нещо, което съм срещал в живота си…“ Той усещаше нейната топлина и сила — тъмна, жива, истинска! „Мидж е скалата, върху която мога да изградя живота си.“ А на глас изрече:
— Скъпа Мидж, толкова те обичам, моля те, никога вече не ме изоставяй.
Тя се наведе и той почувствува топлината на устните й върху своите, почувствува как нейната топлина го обгръща, предпазва го и как щастието разцъфтява насред ледената пустиня, в която толкова дълго беше живял.
Неочаквано Мидж се разсмя.
— Едуард, я виж, една хлебарка ни гледа. Не е ли симпатична? Не съм предполагала, че толкова много мога да харесам някоя хлебарка.
След малко продължи замечтано:
— Колко е странен животът. Седим си тук, на пода на кухнята сред хлебарките, още мирише на газ, а се чувствуваме така, сякаш сме на седмото небе.
Той също прошепна мечтателно:
— Мога да остана тук завинаги.
— Най-добре е да вървим да си лягаме. Вече е четири часът. Какво, за бога, ще кажем на Луси за счупеното стъкло?
Мидж се сети, че за щастие Луси беше човек, на когото можеш необикновено лесно да обясниш всичко!
Мидж се прибра в стаята си в шест часа сутринта, като преди това откъсна един лист от бележника на Луси. Не се впусна в подробности, а съвсем лаконично изложи фактите.
„През нощта Едуард слезе долу и си напъха главата в газовата фурна. За щастие го чух, слязох след него и счупих прозореца, защото не можах да го отворя бързо.“
Мидж беше длъжна да признае, че Луси беше великолепна. Тя се усмихна мило, без да покаже изненада.
— Скъпа Мидж — рече тя, — винаги си толкова практична. Сигурна съм, че ще бъдеш огромна утеха за Едуард още дълги години.
Мидж си отиде, a лейди Ангкател остана да лежи в леглото си дълбоко замислена След известно време стана и се отправи към стаята на съпруга си, която, кой знае защо, беше отключена.
— Хенри.
— За бога, Луси! Още не е съмнало.
— Не е, но слушай Хенри, това е много важно. Трябва да си вземем електрическа готварска печка и да изхвърлим тая газова фурна.
— Защо, тя е доста добра.
— Да, да, скъпи. Но дава разни идеи на хората, а не всички са практични като Мидж.
И тя изчезна. Сър Хенри се обърна и изсумтя. След малко се сепна от дрямката си. „Сънувах ли — измърмори той — или Луси наистина беше тук, за да ми приказва за газовата печка?“
Лейди Ангкател влезе в банята и постави чайника на газовия котлон. Знаеше, че понякога хората обичат рано сутрин да изпият една хубава чаша чай. Изпълнена със задоволство от себе си и от живота, тя се върна в стаята си и си легна.
Едуард и Мидж в Ейнсуик, следствието е приключено. Ще отиде да разговаря отново с мосю Поаро. Симпатичен човечец…
Изведнъж я осени друга мисъл. Седна в леглото. „Чудя се — разсъждаваше тя — дали се е сетила за това.“
Тя скочи от леглото и се понесе по коридора към стаята на Хенриета, като започна разговора по навик, преди да има кой да я чуе.
— …и изведнъж се сетих, скъпа, че може би си пропуснала това.
Хенриета сънливо измърмори:
— За бога, Луси, дори птиците още не са се събудили.
— Зная, скъпа, твърде рано е, но нощта беше доста неспокойна — Едуард, газовата печка, Мидж, кухненския прозорец — освен това си мислехкакво да кажа утре на мосю Поаро и всичко…